Здравейте всички от “Аз жената”. Темата на вашия конкурс много ме впечатли, затова реших да участвам в него, като разкажа своята история, от която, като всеки един влюбен и обичащ човек, аз самата съм впечатлена.
През декември 2005 г. бях в едно заведение с приятели, когато получих съобщение на мобилния си телефон с текст: “Здравей Михаела, аз се казвам Михаил и съм от курса на Митко ( Мой познат от детството), много бих желал да се запознаем”. Помислих си в началото, че това е някаква шега, не съм познавала до този момент човек, носещ моето име. Установих до няколко дни, че той съществува. На един от купоните, на които се събирахме тогава аз го поканих. Влюбих се, като го видях. Разменихме си няколко приказки, защото той беше срамежлив. Останах с впечатлението, че не представлявам интерес за него, в последствие разбрах, че мисленето ни е сходно. Няколко дни по-късно откраднаха моя телефон в дискотека и аз изгубих връзка с него. Не можехме и да разчитаме на нашите общи познати.
Времето си летеше, аз смених своята работа, бях извън Пловдив, за 3 месеца. Вече почти бях забравила за него. Съжалявах, но нищо не можех да направя. През тази една година, до нашата втора среща, споменът за неговия образ не избледня в съзнанието ми. И така, вече минала една година от нашето запознанство, настъпи декември 2006 г., когато аз отново получих съобщение от него, с последващо позвъняване. Ядосах се, не знаех как стоят нещата, за да се чуем чак след вече една изтекла година. Не се уточнихме за ден и час за нашата втора среща.
На 20 декември аз започнах нова работа. Точно тогава Михаил се опита да ми звънне, но аз му затворих, нямаше как, провеждаха ми обучение. Получих съобщение “Аз съм влюбен в теб, а ти ме пренебрегваш, но съдбата ще ни срещне скоро” След няколко минути аз погледнах през прозореца на магазина и го видях как разглежда книгите по сергиите в подлеза на “Централна гара”. Той не знаеше аз къде работя, дори и не погледна към мен. Минути по-късно аз видях нашия общ познат Митко в подлеза, както и баща ми. Всички те дойдоха до магазина, в който работех. Страшна среща! Реших да си взема почивка. Отидохме в близкото заведение. Не откъсвахме поглед един от друг.
На 24 декември, той дойде в Пловдив, за да се видим, понеже е от градче, в близост до София. Беше много романтично и интересно, защото и двамата бяхме тактични един спрямо друг. Всеки се страхуваше да разкрие дори от части своите чувства, за да не бъде отхвърлен от отсрещния. Всички наши теми на разговор бяха изцяло на културна тематика, нещото, което единствено и само можеше да ме впечатли, нещото, което говореше много за човека до мен и нещото, което и до ден днешен не се промени след вече минали 3 пълни години.
Мина година и половина и ние направихме своя годеж в тесен семеен кръг. Сега двамата сме щастливи, обичаме се, градим живота си, който искаме да живеем и вярваме в съдбата.
От известно време чета литература, свързана с позитивното мислене и закона на привличането, който съществува.
Нужно е човек да пожелае нещо, Неговите мисли ще започват мигновено да излъчват вибрации, които от своя страна се разпръскват във вселената и се обединяват със сходни такива.
Нужно е всеки от нас, желаейки нещо от сърце, да се фокусира върху него и да се опита да го материализира – то идва.
Така аз дълги години, понеже се занимавах с изобразително изкуство, изрисувах образа на момчето мечта, което в последствие се превърна в мъжът мечта. Срещнах сбор от най-красивите черти на лицата от моите картини.
“Мислите пораждат чувства, а това, което чувстваме е идеално огледално отражение на онова, което е в процес на създаване. Това върху което се съсредоточавате с мисъл и чувство е онова, което привличате независимо дали го искате или не”
Обичайте се!!!
* * *
Участва в конкурса Как се запознахме
Нещо различно, романтично и истинско
Имаме най-добрите мъже на света
На някого, когото още не съм срещнала
Историите на любовта винаги са интересни
Такива мъже вече са рядкост
Любовта е странно чувство – просто се обичаме
Има много сърца, но аз ти давам моето
Моята история за любовта на живота ми
И тогава аз го целунах...
Тест за полицай води до женитба
Моля, добавете ме в списъка с абонати