Моята история за любовта на живота ми

Работех аз във магазин,
където видях за първи път моя любим.
Все нищо “по-така” не казах,
никак чувствата си не показах...
Спрях да работя вече там,
сещах се за него... едвам, едвам.
Образът му обаче така и не ме остави,
нямаше как сърцето ми да го забрави.
Започнах да мисля тайни планове, кроежи,
как уж случайно отнякъде, някак си да ме забележи.
Ходех често при старата ми колежка,
с надеждата той тогава да мине.
Измислих как тя да му даде бележка,
бележка с моя телефон и име.
Описах й го как изглежда,
глупаво, но не можех да губя надежда.
Обаче никой не е казал, че ще бъде лесно,
омеси тя нещата чудесно.
Тайната бележка в ръцете на друг поверила,
човека била сгрешила...
... Мисълта за моя принц ми стана фикс,
в главата ми същински микс –
“Ако си има друга?!?”, “Ако ме отблъсне?!?”,
дори сърцето ми след това на милиони да се разпръсне...
поне да го познавам,
обещавам си ще спра от там да минавам...
Съдбата обаче, бе благосклонна към мен...
Настъпи този прекрасен ден,
когато минах пак съвсем случайно,
оглеждайки се някак си нехайно.
И ето той дойде,
сигурно е чул зовът на моето сърце...
“Сега или никога!” казах си почти на глас,
пристъпих крачка, съдбата си предначертах тозчас.
Запознахме се...
... всичко в мен трепти...
Два дена след това,
първата ни среща,
с нея и първата целувка страстна и гореща...

* * *

Участва в конкурса Как се запознахме
Нещо различно, романтично и истинско
Имаме най-добрите мъже на света
На някого, когото още не съм срещнала
Историите на любовта винаги са интересни
Такива мъже вече са рядкост
Любовта е странно чувство – просто се обичаме
Има много сърца, но аз ти давам моето
И тогава аз го целунах...
Искаш ли целувка?
Тест за полицай води до женитба
Моля, добавете ме в списъка с абонати
Аз съм влюбен в теб, а ти ме пренебрегваш...