Привет на всички от прекрасното списание. Ето от мен за “Как се запознахме”.
Със бъдещия ми по онова време съпруг се запознахме в преломен момент от живота ми. Бях изкарала тежко заболяване, което ме държа на легло близо два месеца, при което бях загубила сили и моята най-добра приятелка за да ме разведри, реши да отидем с приятеля й на панаир в Провадия.
Не бях ходила никога на панаир и ми бе много интересно като предложение, с тайничката идея от нейна страна да ме запознае с колега на приятеля й, който да не ме остави да скучая. Но съдбата е решила друго явно. На панаира бе приказно, може би понеже беше нещо ново за мен, а и денят – слънчев, топъл.
Съвсем случайно до една от сергиите приятелката ми се спря и поздрави някой – това бил нейният братовчед – съвсем обикновено момче, което първоначално ми се стори по-малко на години от мен самата. Денят мина като миг и се прибрахме във Варна.
След два дни привечер на входната врата се позвъни. Беше приятелката ми. “Моля те, качи се до нас, понеже искам да поговорим!” Поканих я да влезе, но тя отказа и отново настояваше да се видим в тях. Приех, понеже ми се стори странна – човек винаги си мисли нещо лошо първоначално.
Влизам в кухнята при нея и припряно я питам “Какво става?”, а той е там на дивана и ме гледа с едни такива големи сини и плахи очи. Не бях забелязала колко е симпатичен онзи ден този братовчед на приятелката ми. В мига, в който ме видял на панаира и казал на приятелката ми “Този ангел с голямата усмивка ще стане моя жена.” Тя му отвърнала “Само ти ще спечелиш ако се окажеш прав, но много се съмнявам.” Помолил я за телефона ми, но тя категорично му отказала “Нека тя да реши дали ще ти го даде.” И така се оказал в кухнята й онази вечер.
Любовта е странно чувство, с него сме абсолютно различни но се обичаме и нещата ставаха като от само себе си без много премисляне и стратегии. След две седмици живеехме заедно, а след месец бяхме вече сгодени, след още шест сключихме брак, а тогава бях бременна в първите месеци. Искам да Ви кажа, че само за миг можеш да разбереш дали си намерил човека, с който да споделиш целия си живот, или само “уплътнител” за свободното си време и “незахранено” женско его.
Запознахме се на 06.04.2004 г. и искам да ви кажа че тази дата е много по-важна от датата на брака ни.
С пожелания успешни, усмихнати и неповторими години на всички влюбени!
Гери
* * *
Участва в конкурса Как се запознахме
Нещо различно, романтично и истинско
Имаме най-добрите мъже на света
На някого, когото още не съм срещнала
Историите на любовта винаги са интересни
Такива мъже вече са рядкост
Има много сърца, но аз ти давам моето
Моята история за любовта на живота ми
И тогава аз го целунах...
Искаш ли целувка?
Тест за полицай води до женитба
Моля, добавете ме в списъка с абонати
Аз съм влюбен в теб, а ти ме пренебрегваш...