Имало едно време един спортен университет в София. В него се обучавали много млади и ентусиазирани студенти. Излизащи от спортната зала (тяхната майка орлица в продължение на дълги години) и пуснати в реалния, сложен и коварен живот. Той подмамвал повечето от студентите и те тръгвали по лош път и забравяли за образованието, мечтите и истинския си живот.
Това се случи през първата година от следването ми. През целия си живот не съм била ограничавана прекалено строго спрямо свободата и излизанията ми и този нов живот за мен всъщност не беше нов и не криеше изненади и очарования. Това може би беше и поводът да съм от онези стриктни и донякъде скучни хора, посещаващи редовно лекции и черпещи знания с цел изкачване на стълбичката на желания от тях професионален връх. Сядах отпред в желанието си да чувам и записвам, което иначе беше обречено от групичка, вечно пияни колеги, които дори не познавах. Бях ги запомнила по отличителния и силен “аромат”, разнасящ се на 10 м от тях. И птичките. О, да, те си имаха постоянен ескорт от множество верни и любящи птички, познати като винарки. Не мога да кажа, че мразех тази групичка. В действителност те ми бяха по-скоро безлични и безразлични.
До един ден. Влезнах в аулата на лекции и някой ми се усмихна и ме поздрави. Непознато лице, а беше вторият семестър и познавах всички. Усмихнах се в отговор и продължих озадачена. По време на цялата лекция се чудех кой е това и когато излизахме непознатият отново ми се усмихна и заговори. Предложи да отидем на кафе след лекциите и аз се съгласих. Оказа се, че е от групичката на винарките. Но от седмица е спрял да пие, защото имал много невзети изпити.
Кафетата и излизанията зачестиха и постепенно прераснаха в нещо друго – различно, романтично и истинско. Нещо, което продължава и до днес. Но колкото и да ми се сърди моят “Непознат”, ако не се беше отцепил и махнал от групичката на тези чаровни и незабравими птици, никога нямаше да го забележа!
* * *
Участва в конкурса
Как се запознахме
Имаме най-добрите мъже на света
На някого, когото още не съм срещнала
Историите на любовта винаги са интересни
Нашата приказка
Звездите бели трепкат, улиците спят...
Такива мъже вече са рядкост
Любовта е странно чувство – просто се обичаме
Има много сърца, но аз ти давам моето
Моята история за любовта на живота ми
И тогава аз го целунах...
Искаш ли целувка?
Тест за полицай води до женитба
Моля, добавете ме в списъка с абонати
Аз съм влюбен в теб, а ти ме пренебрегваш...