Постоянно се оплакваме, че сме бедни, че не ни стигат парите, а непрестанно се изкушаваме да притежаваме нови и нови неща.
Стимулираме икономиката, но не излизаме от кризата. И си докарваме безсънни нощи как да изплащаме ипотека, заеми и кредити.
Живеем във век на бързооборотните стоки, на късия живот и на безсмисленото и безмилостно хвърляне на боклук. Другият вариант е да трупаме и да трупаме боклуци у дома. И ако понякога имаме време да спрем поне за минутка си казваме – защо да не рециклираме?
Всяка вещ може да живее втори, че и трети живот. Навремето една кухненска маса е била използвана от няколко поколения, докато днес понякога издържа само един сезон или до следващия ремонт на жилището.
Мебели
Как бедните емигранти на Запад успяват да се обзаведат, без пари от улицата с мебели, а в България това не може да се случи. Много по-рядко се подаряват мебели и по-рядко се купуват на старо.
Електрически уреди
Трудно е да дадеш втори живот на електрическите уреди, защото по презумпция ги правят с къс живот и какво да правим счупената печка или хладилник? Хубаво е, че има все повече фирми, които извозват от дома стари електрически уреди.
Дрехи
Далеч по-лесно е да дадем втори живот на дрехите – като се възползваме от винтидж модата, като ги преправим или украсим. Или като подарим на някого дрехите, които вече са ни омалели или не ни харесват.
Обувки
В магазините втора употреба продават доста евтини обувки от Западна Европа и хората купуват, въпреки убеждението, че не бива да се носят чужди обувки, защото те вече са приели друга форма и могат да ни навредят.
А и в българските магазини има такова море от некачествени обувки, боти и ботуши, че рядко могат да издържат по един сезон, та какво остава да ни омръзнат и да помислим да ги дарим на някого.
Играчки
Хубаво е да възпитаваме децата си да не чупят вещите и играчките, така че дори когато престанат да играят с тях да са в добър външен вид и да могат да се подарят на други деца, които още малко да им се порадват.
Домашни потреби и джунджурии
Обичаме да си подаряваме сувенири и нещица, но накрая излиза, че най-обичаните хора са затрупани с най-много вещи. Ако имаме достатъчно място спокойно можем да си направим домашен музей на любовта и творчеството, в който да прибираме скъпи вещи, изработени от децата, подарени от приятели и купени от благотворителни базари.
Ако нямаме обаче достатъчно място, остава да не се хвърляме върху всяка интересна ваза, която харесваме. Когато старата ни е омръзнала да намираме начини да я освежим, така че да изглежда по-актуално, да се вписва в интериора и да допълва душевната ни хармония.
Прочетете още: