Евгения Адърска: Ако сме щастливи, ще бъдем и по-здрави

Кампанията “Отива една жена при лекаря” е провокирана от едноименната книга на Рей Клуун. Тя се разпространява безплатно от 18-ти октомври миналата година, а в основата на това е превенция на рака на гърдата. С проекта организаторите целят историята да предизвика по-чести прегледи при мамолог от страна на българските жени.

Поръчки за безплатно копие могат да се заявят на Фейсбук страницата на инициативата, като на читателките се разчита да дадат книгата на свои приятелки, след като я прочетат. Всяко издание от безплатния тираж има уникален код, чрез който се проследява пътят на книгата.  Това става след като читателят въведе кода в секцията “Регистрирай книга” във Фейсбук страницата на проекта.

Представяме ви едно интервю с госпожа Евгения Адърска, председател на Асоциацията на Пациентите с Онкологични Заболявания (АПОЗ) и един от организаторите на хуманния проект.

Разкажете ни за кампанията "Отива една жена при лекаря". Тя се провежда вече от няколко месеца във Фейсбук, има ли интерес към нея и колко жени са се включили досега?

Кампанията тече вече повече от 6 месеца във Фейсбук. Социалните мрежи могат и трябва да се използват за полезни неща – за информиране, за създаване на отношение към нещо важно, за събуждане... Интересното в случая е, че тази кампания системно ъпдейтва интереса към нея, което винаги ни изненадва приятно. Коментарите, които предизвиква пък, показват недвусмислено онази промяна, към която изначално  се стремим, с много търпение и постоянство – да се надмогне страха и стигмата, публичното говорене да измести ритуалното почукване на дърво и заравянето на главата в пясъка. Една преодоляла страха жена увлича след себе си още други, а това са – ни повече, ни по-малко – спасени човешки животи.

До момента около 1500 жени са получили поръчана от тях книга, а над 1100 са регистрираните кодове, което означава, че по-голямата част от дамите предават своите екземпляри на техни близки. Най-дългата верига е от девет човека, т.е. те са прочели едно и също копие от популярната книга. Но най-хубавото е положителните реакции, които получаваме като коментари във Фейсбук и благодарността на дамите за тази инициатива.

Това ли е начинът да провокирате повече жени да се прегледат при мамолог - с атрактивни, нестандартни инициативи?

Няма универсален начин, което за нас винаги е означавало, че всеки искрен порив да провокираме мислене по темата, в търсене на спасителни послания, е правилен. Провокацията е безпогрешен инструмент да извадим на светло проблема и да търсим заедно решение. Така човек се окриля от мисълта, че не е сам.

Разбрахме, че известният автор Рей Клуун ви е подарил правата за книгата си "Отива една жена при лекаря". Явно е бил впечатлен от вашата идея за кампанията.

Издателят получи правото за издаването на 4000 екземпляра от книгата, което на практика означава, че за тези бройки от тиража, не се дължи нищо на автора. Рей е фантастичен човек! Идеята му хареса, разбираемо е! На нас пък ни хареса реализацията. :-)

И разбира се, сме му много благодарни за откровението, което прави книгата му изпепеляваща дори страха.

Какво е най-страшното да чуеш диагнозата рак на гърдата - страхът или незнанието какво да се прави в такава ситуация, към кого да се обърнем?

Мисля, че най-страшното е безсилието, което сякаш се е превърнало в задължителнно усещане, докато някой не посочи разумните решения... Човек трябва да съзнава, че заболяването е сериозно, но не бива да предпоставя неуспешното му лечение. Това е предателство спрямо самия болен. А какво да се прави, когато болестта е факт, е специализирана информация, която вече не е недостъпна. Важното е обществото ни да развие рефлекса да търси авторитетни източници на тази информация.

Вие самата сте минала по пътя на страшната диагноза. Какво ви помогна да преодолеете страха и да продължите напред?

Според мен няма еднозначен отговор на този въпрос. За всеки човек отговорът има различно звучене. Като много полезна бих определила личната дисциплина. Както и доверието в лекаря, който се избира със сърцето, а не с правилата, които организираната онкологична помощ налага. За мен най-важното беше усещането, че съм част от екипа, който има задачата да се справи с рака... Сама не бих се справила. Но участвайки в общото начинание, ангажирайки се лично с моята част от работата, сътрудничейки на специалистите и споделяйки опита си с други пациенти – това се оказа път, който води на светло.

Какво е вашето лично обяснение - защо голяма част от българките не ходят на профилактичните прегледи?

Защото се страхуват. От много и различни, все важни и неоспорими неща – дали всичко ще е наред, какво биха правили, ако профилактичният преглед потвърди находка, ще се намери ли лек, ще се справят ли с премеждието? Това са все съществени въпроси, чиито отговори се променяха в последните години и все в позитивен план. Най-същественият проблем, по мое скромно мнение, е спадът на общественото доверие към здравната ни система, която непрекъснато е обект на критики. Не казвам, че няма основание за критики, но сама по себе си, критиката нищо не променя, освен да наслагва несигурност. Нещата се променят само с работа, с информиране как работи системата и с фокусиране на вниманието върху възможностите, а не обратното.

Вашият съвет към читателките на Az-jenata.bg, които изпитват страх от профилактичните прегледи?

Съвет ли? ... По-добре препоръка. За всички ни е важно да не се оставяме на обстоятелствата. Да бъдем активната страна във всичко и сами да създаваме обстоятелства, които да ни отдалечават от тежки премеждия е по-добрият избор. Здравето е личен ангажимент и въпрос на отношение към самите нас. Другото е въпрос на организация. Непременно трябва да се стараем да сме щастливи – тогава ще боледуваме по-малко.