Дебели ли са българите?

Според последните изследвания над 49% от българите влизат в тези две групи с наднормено тегло и със затлъстяване.
Проблемът у нас е, че повечето от хората не го считат за проблем. А това безспорно води до редица здравословни проблеми.

В тази посока сочат резултатите от Националното проучване върху наднорменото тегло на социологическата агенция МБМД, направено по поръчка на фармацевтичната компания Roche. В изследването са участвали 1305 души от всички региони в България.

Според това изследване излиза, че тези проблеми са най-силно изявени за хората в Северозападна България – 63% от населението са с наднормено тегло. Следват областите на Пазарджик, Пловдив, Смолян, където в тази категория влизат 60% от хората. Най-малко са дебелите българи в регионите на Русе и Ловеч.

Поради разликите в начина на живот, финансовите възможности и демографската структура се оказва, че в градовете хората са по-слаби, отколкото в селата.

Възрастта също оказва съществено влияние върху теглото. Най-много са хората с наднормено тегло и затлъстяване, които вече са надхвърлили 40 години.

Но затлъстяването е сериозен проблем и при младежите. Всеки седми младеж между 14 и 17 години има такъв вид проблем, и с годините той се увеличава. Между 18 и 29 години вече всеки пети страда от наднормено тегло, а между 30 и 39 всеки трети.

Според изследването, българските мъже са по-дебели 52%. Което може би се дължи на факта, че мъжете не са склонни да обръщат толкова голямо внимание върху външния си вид и не са склонни да се лишават от любимите си храни и да се подлагат на строги диети. А знаем, че жените в стремежа си да докарат перфектна визия може дори от близо да се срещнат с анорексията и булимията.

Но все пак изследването не е никак успокоително и за дамите, защото процентът при тях е 46%.

Интересен е фактът, че наднорменото тегло и затлъстяването се срещат по-често при хората с по-ниско образование – 55%, отколкото с по-високо – 43%. Което показва, че образованите хора обръщат повече внимание на онова, с което се хранят, информират се и показват по-висока култура, дори и при храненето.

От друга страна става ясно, че у нас са жизнено необходими повече разяснителни кампании относно здравословното хранене.

Не на последно място е и финансовата възможност. Мит е, че богатите, тъй като имат повече средства, ядат повече. Напротив, богатите могат да си позволят по-скъпа и по-качествена храна.

Според цитираното проучване проблемът със затлъстяването е различен и при различните етнически групи в България.
50 % от българите и турците са с наднормено тегло, а при ромите този дял е едва 38%.

Основните причини за наднорменото тегло при българите са липсата на движение, неправилното хранене и стресът.

От всички българи участвали в изследването само 10 % са посочили, че спортуват активно – бягат или ходят на фитнес. Но повечето хора са посочили, че се хранят обилно, макар и не винаги здравословно.
55% смятат, че обядът е основното ядене, а само 9% смятат закуската за такова.

Менюто на българите също не е от най-здравословните. 37% от хората подбират храната си според вкусовите й качества. За 48% закуската включва кафе, при 43% готови тестени закуски. Менюто на една трета за вечеря е традиционно салата, пържени картофи и скара.

Друг проблем е, че голяма част от хората хапват между основните хранения и то най-вече вафли, шоколад и солети.

Проучването не е пропуснало да забележи и отбележи, че у нас по празници масово се преяжда като за последно. Дори и хората, които нямат високи доходи и не си позволяват пържоли, меса и други вкуснотии, специално заделят пари, за да може да има изобилие от храни на Коледа и Великден. Това най-вероятно се корени в народните традиции, които повеляват по такива празници трапезата да е отрупана с храна, за да има плодородие и изобилие в къщата през цялата година, но в днешно време единственото, което се оказва в изобилие са наднормените килограми.

Но, тук се появява друга характерна черта за българина. Той не признава очевидния проблем за такъв. Въпреки че килограмите пречат на работата, на движението, на възможността да обличат различни дрехи, съвсем малък е процентът на хората, които се борят с килограмите. И борбата най-често се свежда до спазването от време на време на някоя и друга диета.

Изводът е, че българинът като цяло няма достатъчно добра култура на хранене, а и дори да има, не желае да я прилага на практика. Предпочита да изпита удоволствието от храната пред здравословния начин на живот. Липсата на достатъчно свободно време, както и на факта, че повечето от нас го използват, за да отидат на заведение, където да се видят с приятели и да похапнат и пийнат, вместо да излязат на екскурзия или да поспортуват заедно.