Все повече млади българи имат сърдечносъдови заболявания

Водим черните класации по смъртност от сърдечносъдови заболявания. У нас с анкета оценяват рисковете и засегнатите от този тип заболявания. Ако желаете, можете да я попълните напълно анонимно тук.

"Питаме хората как начинът на живот, семейството, средата, която ги заобикаля, води до обостряне на сърдечносъдовите заболявания. По данни на Евростат 65% от жените страдат от сърдечно-съдови заболявания, при мъжете - това са 50 %. Най-младият ми пациент с инфаркт е на 22 г., което е тревожно. При жените тази граница е около 40 г., което е тревожно", заяви кардиологът доц. Красимира Христова в студиото на "Денят ON AIR".

Тя призова, ако човек усети притеснение в сърдечната област, да сподели с лекуващия си лекар, за да получи навременна помощ. По думите ѝ всеки може да различи признаците на тахикардия - прескачане, над 120 удара в минута - неща, които и съвременните часовници отчитат с програмите за здраве. 

Свързани статии

Храни и напитки за сваляне на кръвното налягане

Подправки при висок холестерол

Кардиологът коментира и темата за домашното насилие. По данни в САЩ, които по думите ѝ вероятно се отнасят и за България, около 65% от жените между 18 и 34 г. са подложени на домашно насилие. 

"Това, което е стряскащо също е, че при тези жени е много висок процентът на депресии, злоупотреби с алкохол, тютюнопушене, сърдечно-съдови инциденти. Това обосновава сърдечно-съдовите заболявания в млада възраст. Получава се "синдром на счупеното сърце" - начинът, по който тази негативна енергия избухва към този човек", добави кардиологът. 

Психологът Анета Рашева коментира, че жените трудно признават, че са жертва на насилие.

"Има НПО, които се занимават с жени преживели насилие, те получават емоционална подкрепа, дават им се напътствия какво да направят. Но дори и да получат ограничителна заповед, тя не се спазва и от тук нататък самата нишка се къса", заяви Рашева. 

По думите ѝ е трудно да се премахне стресът. 

"Начинът на живот е стресов, страх да не загубим работата си, безпаричието, притесняваме се, че няма на кого да споделим, когато има проблем, базисното доверие в света е разрушено", каза психологът. 

Анета Рашева посочи разликата между тревожността и стреса - тревожността, за разлика от страха, се различава с това, че човек се чувства заплашен, без да има реална опасност. Тя посочи и симптомите -  изпотяване, сърцебиене, затруднено дишане, отключва се паник атака. 

Психологът добави, че по време на Ковид пандемията хората са станали по-затворени и липсата на социални контакти са засилили чувството но тревожност. 

Събеседниците бях категорични, че човек трябва да се стреми към неща, които го карат да се чувства щастлив и спокоен - активно движение, срещи с хора, почивки.