Коя е причината българите да живеят по-малко?

Последните данни на НСИ показват, че българите сме на последно място по очаквана продължителност на живота, както и първи по смъртност.

„От по-миналата година имаме връщане на нивата на продължителността на живота от преди ковид пандемията. През 1960 г. очакваната продължителност на живота е била 69 г., през 1990 г. – 72 г. На всеки 10 г. по една година е било удължаването на живота. Достъпът до здравни услуги в този период силно се разширява. Допреди пандемията през 2019 г. продължителността е била 75 г., по време на пандемията 2020 г. от 75 падаме на 73 г., а 2021 г се връщаме на нивата от 90-те години – 71 г. През 2022 г. тя вече е 74 г., 2023 г., макар данните да са прогнозни – 76 г.“, допълни статистиката доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека към БАН.

В студиото на „България сутрин“ тя посочи основния проблем за по-ниската продължителност на живота – пренебрегването на здравната профилактика. Данните сочат, че по време на ковид пандемията 36,7% от европейците са докладвали за хроничен проблем, а в България – само 22%. Българите по-рядко ходим на профилактични прегледи и не даваме възможност на лекарите да диагностицират навреме заболяванията.

Свързани статии

6 съвета от експерти за дълголетие

5 начина да подхраните мускулите за здраве и дълголетие

Аюрведа храни за подмладяване и дълголетие

7 стъпки за дълголетие и здраве

Пред Bulgaria ON AIR ръководителят на инфекциозна лаборатория в Берн д-р Аспарух Илиев посочи, че ковид засяга основно съдовете, а с напредване на възрастта те се променят, и затова е нормално точно в този период на пандемията да има намаляване на продължителността на живота, особено заради усложнения при пациенти със сърдечносъдови заболявания.

„В България имаме нисък процент на самодокладване на болести. По данни на СЗО сме в страните с водеща сърдечносъдова патология в света, много ниско е нивото на навременно откриване на сърдечносъдови заболявания, които се влияят от храненето, прекалената употреба на сол, стреса. Трябва от 40-50-годишна възраст да следим дали имаме високо кръвно“, разясни д-р Илиев.

Данните показват, че средната продължителност на живота в Западна Европа е с 10-12 г. по-голяма от тази в България, в същото време се знае, че сърдечносъдовите заболявания намаляват живота точно с около 10-12 г.

Доц. Стоянка Черкезова обясни защо в малките населени места, където хората имат достъп до по-чиста храна и по-малко са подложени на стрес, живеят по-малко.

Свързани статии

Стряскащи данни: деца под 10-годишна възраст пушат вейпове

Day Off - Family Time събра деца и родители за забавления на открито

Как ще пътуваме с деца в Шенген

„В града хората имат по-добър достъп до образование, здравни грижи, доходи. По-бедният човек, който има трудности с прехраната, ще мисли за оцеляването си, той ще е смачкан, неговият приоритет здраве отива на задно място. Не е лесно да живееш здравословно, когато си беден“, подчерта доц. Черкезова.

Тя очерта профила на българина, който живее по-дълго: „По-високообразован, има по-ниска степен на затлъстяване, спортува повече, храни се по-често с плодове и зеленчуци всеки ден. Около 50% от българите не консумират ежедневно плодове и зеленчуци“.

Д-р Аспарух Илиев препоръча темата за здравните грижи да залегне още в училище при децата, за да изградят правилни здравословни навици. И двамата посочиха като проблем намаляването на броя на децата в семействата и по-късното раждане.

Гледайте целия разговор във видеото на Bulgaria ON AIR: