За сърцето, което обичаме

Как да съхраним здравето на сърцето за по-дълго време?

Сърцето, като най-важен орган в тялото, поддържа живота често без дори „да напомня“ за себе си, но може да спира внезапно. Сърдечносъдовите заболявания, като социално значим проблем, се покачват все повече като процент, а паралелно с това намалява и възрастта за артериална хипертония, инфаркти и инсулти.

Наблюдават се две противоположни тенденции – от една страна се пуши по-малко, а хипертонията и високият холестерол се лекуват по-добре и с по-качествени медикаменти, което е изключително положително. От друга страна се увеличава делът на хора с наднормено тегло, обездвижване и предиабет, особено в по-големите градове. При тези пациенти се развива по-рано артериална хипертония и те имат повишен сърдечносъдов риск.

Категорично се наблюдава тенденцията за влошаване на рисковия профил на населението. Човешкият организъм не е устроен за това да прекарва повечето си време пред компютъра и в колата. Освен това не сме пригодени да се справяме с това ежедневно да получаваме прекалено много излишни калории, които не можем да изразходим. Чисто еволюционно ние сме се развивали в условията на недостиг на храна и съответно когато приемаме повече калории, организмът ги складира, а обездвижването и градският начин на живот водят до това, че не можем да ги изразходим, а същевременно ги трупаме.

По отношение на храненето повечето кардиолози в Европа препоръчват т. нар. средиземноморска диета. Причините за това са две – на първо място средиземноморските държави традиционно са с най-ниска сърдечносъдова смъртност и заболеваемост. Освен това тази диета се определя и като една от най-балансираните, които са ни познати.

По отношение на мазнините е важно да се отбележи, че има значение разделянето им на такива, които са вредни за здравето и такива, които са полезни и необходими, съответно редуцирането на мазнини не трябва да бъде крайно, а да се селектират. Така например зехтинът е за предпочитане пред олиото, а ферментиралите млечни продукти (сирене и кашкавал) са за предпочитане пред прясното мляко.

Ключово при решението да започнем една диета е след това да се придържаме към нея. Тоест тя да стане част от начина на живот, защото при завръщане към старите навици, най-често следва и възстановяване на старото тегло. А постоянното смъкване и покачване на килограмите води и до стрес за организма.

По отношение на физическата активност Европейските ръководни правила за превенция на сърдечносъдовите заболявания са изключително ясни в препоръките си – препоръчват се 150-300 минути умерена физическа активност на седмица или 75-150 минути интензивна аеробна активност. За хората, които не могат да достигнат тези цели, специалистите съветват да не се отчайват и отказват и от малкото движение/спорт, което извършват – по-добре е да се прави нещо, отколкото нищо.

Движението и спортът имат многобройни благоприятни ефекти върху здравето – по-лесна желана редукция на тегло, по-нисък сърдечносъдов риск и риск от диабет, по-ниско артериално налягане и много други. Тук обаче следва да се отбележи, че спортът намалява ефектите на другите рискови фактори, а не ги премахва напълно. Така например, един човек на 40 години, който пуши, има висок LDL (лош холестерол) и повишено артериално налягане, и е наследствено обременен, си остава с висок риск от миокарден инфаркт и/или инсулт, дори и да е професионален спортист и да спортува ежедневно.

Тютюнопушенето остава голям проблем в България, която е на едно от водещите места в Европа и ЕС по процент пушачи след населението. От сърдечносъдова гледна точка ефектът от този вреден навик е много прост – покачва двойно риска от инфаркт и инсулт. Следва да се отбележи, че намаляването на цигарите няма дозозависим ефект, така дори и една цигара дневно увеличава риска от инфаркт. В този контекст идеалният вариант за пушачите е тотален отказ от цигарите.

Наследствеността също е важна, като пациентите с ранни инфаркти/инсулти предават по-висок риск на поколението. За съжаление тя спада към немодифицируемите рискови фактори (заедно с възрастта и пола). Все пак, когато се подозира наследственост за сърдечносъдови или ракови заболявания (чести или ранни ракови заболявания в рода), пациентите следва да обмислят започването на профилактика по-рано от обичайното. Не само по отношение на диагностика, но и по отношение лечение и редуциране рискови фактори.

Профилактичните мерки могат да се разделят на медицински и такива, които хората могат да предприемат сами. По отношение на медикаментозната профилактика при повишен сърдечносъдов риск, важно място заема антиагрегантният ефект на ацетилсалициловата киселина, който се постига и с по-ниска доза. Ацетилсалициловата киселина е може би едно от най-известните и използвани в миналото и днес лекарства.

С оглед предотвратяване на остър инфаркт на миокарда, остър исхемичен инсулт и техните усложнения се препоръчва прием на 100 mg ацетилсалицилова киселина дневно при съответните рискови фактори, след назначаване от специалист. Ацесал Протект 100 mg намалява риска от повторен миокарден инфаркт или инсулт. Благодарение на иновативна технология, двойно филмираната таблетка предпазва стомаха от дразнене и евентуално кървене дори при дългосрочен прием.