Ендокринологът д-р Райна Стоянова: Яжте суперхрани като арония, домати и люцерна

Ценни съвети относно храненето и движението даде ендокринологът д-р Райна Стоянова на събитие, което представи данни от проучване за физическите навици на българина.

Специалистът по ендокринология и метаболитно здраве посъветва българите да се хранят повече с местни продукти и с български суперхрани като арония, богатите на ликопен домати и наситената с фибри люцерна. Д-р Стоянова допълни списъка с полезни храни, като уточни, че варивата и бобовите растения са също много ценни и е препоръчително да ги консумираме редовно.

Разходка след хранене е задължителна, смята ендокринологът и препоръча да спортуваме повече, за да сме по-здрави и автономни до късна възраст в живота си. 

Относно стреса и как българинът се бори с него, д-р Стоянова сподели: „За съжаление, повечето българи гледат вечер риалити предавания, пият алкохол и пушат, така си „говорят“ със стреса.“ Специалистът по диететика препоръча да борим стреса с приятни занимания като медитация, спорт, слушане на музика и повече движение.

Д-р Стоянова и проф. д-р Иво Петров бяха специалните гости на събитието за журналисти, което се състоя в столицата.

Д-р Райна Стоянова, Член-кор. проф. д-р Иво Петров, Алиция Любенов, Маркетинг мениджър на Бенефит Системс България, Христина Николова, Ръководител отдел Количествени проучвания ИПСОС.

От представените данни стана ясно, че за трета поредна година делът на българите, които спортуват редовно, продължава да расте. Спортът и движението се утвърждават като неразделна част от живота на българите не само за здраве, но и за баланс, психическо благосъстояние и социална активност. Това показват данните от проучването за физическите навици на българина – MultiSport Index на IPSOS България, проведено в края на 2024 г. по поръчка на Бенефит Системс България.

През 2024 г. средната честота на физическа активност достига 2 пъти седмично, спрямо 1.5 през предходната година. Проучването разкрива още, че над 1,2 милиона българи спортуват поне веднъж седмично, а близо 2,2 милиона извършват физическа активност поне веднъж месечно. Най-често избираната форма на движение остава разходката, а популярност набират пилатесът и тренировките във фитнес.

Свързани статии

Д-р Райна Стоянова: Шоколадът не пречи на фигурата, но всичко зависи от дозата

„Редовната физическа активност, когато е дозирана правилно, е една от най-ефективните форми на превенция – не само за сърдечносъдови заболявания, но и за психическото и емоционално здраве. За да постигнем идеала „здрав дух в здраво тяло“, се изисква баланс – ако той бъде нарушен, нито физическото, нито психическото благополучие е възможно. Именно в баланса се крие ключът към дългосрочно здраве и качество на живот.“, сподели проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център и член-кореспондент на БАН.

Наблюдава се промяна и в профила на активните хора. Най-активните групи са младите на възраст 15–29 г., студенти и хора с висше образование, граждани с над средни доходи, живеещи в столицата и големите градове. Същевременно се наблюдава ръст в активността и при по-възрастните – хората на възраст 40–59 години все по-често включват движение в ежедневието си.

„Никога не е късно да започнем да се движим и спортуваме. Поддържайки и изграждайки мускулатура, ние можем да си помогнем да живеем по-дълго и пълноценно. Още повече личният пример, който даваме на децата, е от изключително значение. Създаването на спортуващи деца ще ни осигури здраво бъдеще.“, коментира д-р Райна Стоянова, специалист по ендокринология, болести на обмяната и диететика.

Свързани статии

5 суперхрани за здрави кости

8 суперхрани, богати на естроген

9 суперхрани за здрава и бляскава коса

Все повече хора практикуват спорт не само за здраве, но и като начин за справяне със стреса и подобряване на психическото състояние. 70% от работещите заявяват, че изпитват стрес на работното си място. Най-честите методи за справяне включват разходки, физическа активност, срещи с приятели, както и пасивна почивка (гледане на телевизия, слушане на музика и др.).

Въпреки нарастващата роля на физическата активност и спорта в живота на българите, основните бариери за движение остават недостигът на време и липсата на интерес. През 2024 г. 37% от хората не спортуват или не са физически активни, като почти половината от тях (48%) посочват липса на интерес като причина. Все пак се отчита положителна тенденция – процентът на незаинтересуваните намалява спрямо 2023 г., когато те са били 63% от респондентите. За сметка на това нараства делът на тези, които биха спортували, но посочват недостиг на време – от 39% през 2023 г. на 49% през 2024 г.

Свързани статии

Важни хранителни елементи за спортуващи вегетарианци и вегани

5 модерни нови спорта, които да опитате

С кои спортове ще изгорите най-много калории?

5 супер ползи от спорта