Преди и след отслабването!

Здравейте! Казвам се А.Л. на 24 год. Аз съм от хората с огромен, неконтрулируем апетит. Знам, че всичко е на психическа основа, но въпреки това не мога да се справя с проблема вече много години. Не пуша, не пия никакав алкохол(дори и при поводи) и храната стана единствения ми "отдушник" и едничката радост в живота ми. Истината е, че винаги съм имала апетит и поначало съм си чревоугодник, но преди това сякаш не ми пречеше. Бях дебела (78-80кг178см 24г.), но стегната и имам изключително слаби ръце и крака. Имам доста килограми, които не мога да преборя в последно време (на 62кг. изглеждам идеално-знам защото само преди нчколко години бях точно толкова) и това ме докарва до нервна криза и автоагресия. Всичко ми е ясно кое от къде идва и защо, но не знам как да се справя. Опитвала съм повече диети,отколкото съзнателни дни съм изживяла, говорила съм с други *** с подобни проблеми, изселдвала съм, мислила съм , анализирала и какво ли още не. Стиганх до извода, че всяко ограничение на храната, ме кара да се чувствам нещастна и после се тъпча като прасе (съвсем съзнателно и нарочно), а като реша да не се ограничавам, започвам да качвам няколкото свалени килца и се намразвам на секундата, потискам се и се депресирам. Стигнах до там, че започвам да се виждам надебеляла още на следващия ден. Мисля си, че всеки , който ме погледне си казва, наум, че съм слон. Ям, преяждам, но не повръщам както повечето мимичета, но пак качвам килограми. Намразих кантара и изпитвам неистова неприязън към себе си. Само като чуя вече думата спорт или диета и се побърквам от ужас. Понякога сънувам кошамри. Единствено не съм ходила на диетолог или психолог, защото не знам дали може да ми се помогне. Останала ми е само едничаката вечна надежда, че чудо ще стане и ще отслабна. Хората около мен ми кзват, че не съм дебела и може би това произхожда от ръста ми-доста съм висока 178см, никой не може да повярва като кажа как се чувствам, но фактът си е факт. Пила съм какви ли не чайове, билки, таблетки, лекарства, хранителни добавки който не ми помогнаха, а дори ми навредиха. Но един ден си казах стига-ще се вкарам в релси или сега или никога. Така реших да отслабна един път за винаги. Причините бяха 2 - първата и най-важната е че на моменти, който все повече и повече взеха да зачестяват, започнаха да ми се подуват краката, да изтръпват, а понякога и ръцете. Майка ми е мед. работник и в къщи имаме доста учебници и книги -поразрових се и установих че това идва от многото храна - организма ми не може да я преработи така бързо, както аз я приемам и затова се получават тези отоци. И втората причина е че само след 6 месеца ми предстоеше среща с родителите на моя причтел - от него знаех че сестра му е 45 кг и при това само преди година е родила - представчте ли си сестра му 45 кг а причтелката 2 пъти повече-ужас! Та от януари се захванах с моята пълна промчна! Започнах с Пиер Дюкан-мога да си позволя да ям месо всеки ден и то по много и то пилешко, защото работя във фабрика за пилешко месо. И така навъртях 26 дни само на месо, яйца и други видове меса, като на моменти си позволявах колбаси и други забранени неща но все пак бяха месо. После добавих и зеленчуците и така нещата се задвижиха-започнах да свалям килограми. Да но рано или късно и от месото писва колкото и да е вкусно и както и да е приготвено. Свърших с тази диета и преминах само на салати-издържах не повече от седмица. беше вече март месец а аз бях само с няколко килограма надолу-все пак е нещо. По-късно направих диета от рода на разделното хранене в рамките на 15 дни-и тч ми помогна. А след неч се стараех да се хранч просто здравословно-да избягвам тестените неща, сладките и газираното. Нещата вървяха добре-поуспокоих се малко защото бях свалила още нчкое и друго килце.За рожденният ми ден моя приятел ми подаро крос тренажор- и от този момент като че ли нещата съвсем се задвижиха. точно преди заминаването ни за България и срещата с неговите родители запоянах да се хранч само с плодове и да си карам кростренажора, като преди тренировката пиех една капсула Л-карнитин. От януари до юни заедно с храната приемах и Ксеникал и се стремч да не преяждам с вредни храни - нали спазвам "диета". Само понякога от преминаването от една диета в друга си позволявах едно по-солидно хапване на нещо сладичко или тестяно и толкоз. Понеже по принцип не съм от най-редовните в тоалетната, нямам кой знае какви драми и неудобства с Ксеникала. Тааааааа доста написах , но най-важното маи все още не съм. Денят беше 30.06.2008 нчкаде около 18.00-след няколко минути трябваше да тръгваме за летището и за така чаканата ваканция. Момента на истината настъпи----кантара ме зовеше.............стъпих и се чудех да погледна или не-беше ме страх. Още повече че с моя приятел имахме облог дали ще отслабна до 65кг или не-това засилваше страхът ми. Знаех че съм отслабнала и то доста,но не знаех точно колко защото в последно време не стъпвах често на кантара. И днес вече нямах избор-трябваше да разберем кои печели облога! И кантара показа 65.1кг. Бях наседмото небе. И така щастлива и с 15 кг по-лека заминах за България. Ако до преди не исках да се видя с родителите мъ, то сега изгарях от желание. Майка му ме беше виждала на снимките който той беше пращал............един ден ме попита "ти май доста си отслабнала?" А аз скромно отвърнах "ами 5-6 килограма"..........А тя "май май са повече като гледам". :) Сега след почивката отново съм в Англия сред множеството изкушения и вкусотии, но се стремя да се сдържам. В момента не спазвам диети-карам си тренажора, на закуска пия кафе със захар, после хапвам една активия, след това плодове-много,защото аз съм от хората закойтоеднаябълка е недостатъчна, а следобяд хапвам салатка с месо, вечерта същото и така се стремя да поддържам теглото си. Уточнявам че при мен порциите са огромни-от малките не се наяждам и това не е добре. Не пия вече Ксеникал, храня се нормално-поддържам в момента около 67 кг, което на мен лично ми допада като цифра. По едно време докато бяхме в БГ паднах и до 63, но това е било от стрес и т.н.Сега се чувствам щастлива и не дебела-имам някакво самочувствие и си позволявам полички, роклички и нещо по-разголенко. :) Имам снимка от "тлъстия" ми период и от сега. С радост бих ги изпратила стига да знам на какъв е-майл. Моля напишете ми вашият майл и с най-голямо удоволствие ще споделя разликата от фотографиите с вас.Огромно уважение : А.Л. Моят маил е anetalozanova***yahoo.com или anetalozanova***abv.bgОт редакциятаМоля, пощата е photo***az-jenata.com отговор Сигнализирай за неуместен коментар

Много харесах новия конкурс , но нямам актулна снимка снимана с телефон а имам снимка снимана с фотоапарат как да ви изпратя ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар

За съжаление нямам актуална снимка преди да отслабна. В средата на юни бях почти 62 кг. на 168 см.,когато на едно събиране видях една приятелка, с която по-често се чувахме отколкото виждахме напоследък и останах изумена от отслабването й - с диетата на Д-р Дюкан. Още на сл.ден я започнах. В момента съм /08.08.2008 г./ 58 кг. и се чувствам прекрасно.Желая успех на всички отслабващи!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар

Идеята много си я бива...Това си е един много симпатичен стимулант.Да, съгласна съм, че времето не е много, но с един нормален режим за 2 месеца могат да се сваят със сигурност 7 кг... отговор Сигнализирай за неуместен коментар