Есенна поезия

Конкурсът е приключил.

* * *

Лятото се изтъркули неусетно и настъпи най-пъстрият сезон в годината – есента.

Последните слънчеви лъчи и богатството от цветове и багри ни настройват поетично и затова конкурсът ни е за есенно стихотворение.

Ако и вие сте на есенна вълна, очакваме вашите стихове до 15 ноември на адрес konkurs@az-jenata.com

Авторките на най-добрите (според екипа на az-jenata.bg) пет стиха ще получат книги.

Простете за прозаичните уточнения, но разбира се, стиховете трябва да са авторски (написани от вас), и ако са вече публикувани, молим ви, посочете ни и мястото в интернет, където хората имат удоволствието да ги четат. И понеже често получаваме въпроси с колко може да се участва, нека за този конкурс да са не повече от три. :-)

Пожелаваме ви успех, а за нас и читателите на сайта остава удоволствието от четенето!

По-долу са всички прекрасни стихове, които ни изпратихте. Успяхме да публикуваме всички на 16 ноември. Сега, молим ви, оставете ни време, 3-4 дни, за да можем да се постараем да сме обективни, доколкото това изобщо е възможно при оценяване на поезия, и още по-трудно, когато всички стихове са така хубави...

Ето тук и авторките, които най-много допаднаха на редакторите на Az-jenata.bg, което, разбира се, не означава, че останалите са по-малко добри. Всички са чудесни, наистина всички.

* * *

Тази есен е друга. Пълзи булевардът
по следите на ятото, скрило се в юга.
От небето – подгизнала мрачна мансарда –
струйки влага текат на деня ми в улука.
После връща се слънцето. Есента е двулика.
Пали нежни пожари от скръбта на листата.
Спотаява се в мен – миг преди да я викна –
чист и свят листопад. Тишина в старо злато.
С мойте образ и цвят тази есен жонглира:
светлосенки, мъгла или пъстра жарава.
И кокетно, когато тя лика ми прибира,
рошвам рижа коса. Нищо, че остарявам.

Пейзажно забавление

Всички капки се държат несериозно.
Нагло пръскат кал и багрят грозно.
Графити рисува дъждът по стената,
разгневено пране шамаросва мъглата.
Стъклата са в облаци, прагът под локва,
на “раз-два-триии!" солова мълния скоква.
Децата на чайката писъци бълват.
В студеното утро потоци покълват
край прогизнали рози из тревната зала.
Капчукът изчаква да дойде финалът,
когато ще пее досадно стакато...
Листата на кестена станаха ято
и литнаха в ниска ръждива вълна.
Узрял храст изстреля нов залп семена.
Едното улучи следа от сърна,
а друго се шмугна под стряха от репей.
Най едрото в каменен ръб се разцепи.
Най-точното падна в къртичия дом.
Най-смелото пъхна се в зеещ разлом.
Полюшва красива вълниста брада
сгодена за вятъра скална трева...

Един сив човек под блестящ дъждобран
се мръщи на този дъждовен кан-кан.

Нощна есен

Тъмносиня птица
кълве зелено грозде
в рижави сенки
по пълнолуние –
неонът се пръска

Станка Бонева

* **

Есен

Лятото се скри в тревата,
а дърветата са във позлата
и валят листата дребни...
Шарят с цветове вълшебни
улици и тротоари,
покриви на къщи стари.
Всичко да е цветно – начинът е лесен.
Посрещни със радост идващата есен!

Есента долита...

На дъжд ухае есента,
на дъжд и паднали листа.
А вятърът е музикант –
на арфа свири със талант.
Листата нависоко вдига
и най-далечното дърво достига.
Клоните му да погали –
да станат с цвят на портокали.
Есента художничка е духовита.
Със пъстрите бои долита.

Калинка Колева, Бургас

* **

Есенни листа покриват деня ми,
бавно залязва слънцето пак,
падат, заличават бавно света ми,
как да разсея мъглата тук, как?

Жълтия хоризонт отново навява
спомени стари и стари мечти,
и в тази есен жълто-кафява
мойта любов пак към тебе лети.

Слънцето усмихва се доста фалшиво,
уж свети силно то, както преди,
но веч протяга се само лениво,
лежи, не става във ранни зори.

И мойто сърце спи, а не грее
както при летните радостни дни,
и до моята сянка веч не се смее
твоята, а студено ме гледа, мълчи.

Силуета ти изгубих в мъглата,
не го намирам, не чувам дори,
смеха ти, толкова весел в тълпата,
с който преди аз се смях до зори.

Нима е била любовта ни измама? –
питам се пак в тази есенна гама...
Нима ще остане просто история
всичката тази лятна емоция?!

Няма я вече усмивката твоя,
грееща в мен на лятото в зноя,
деня си без тебе започвам и свършвам,
вместо тебе, есента силно прегръщам.

Есенна мъгла мен заслепява,
слънцето спи, в този мрак ме затваря,
чужди сенки брега ще огряват,
мене и тебе далече оставят...

История вече лятото остана,
есента рови в душата ми празна,
ден след ден пак без тебе се нижат,
наща история скъпи, няма да пишат.

Есенните листа покриват деня ми,
падат и падат, над нас пак летят,
по-красиви от всички сезони,
истории летни те тайно шептят.

Бойка Хаджийска, с. Петърч

* * *

Следобеден чай с есента

Есента неаристократично чая сърба,
сварен по-гъст от зноя на мъглите й.
Наобикаля вятърът – клисарят гърбав,
събира детски смях в балони. И отлитат.

Развързва хвърчила и доизтупва черги,
с камбаните звънти в ушите на южняка.
Животът се простира – филм на Бергман.
В сърцето ми пристига да живее някой.

Полягам в хоризонта на узряла круша.
Сфуматото му за постеля е божествено.
А лятото с непридирчиво простодушие
сънува още плажове от женственост.

И пръстите му с пъргавост хлапашка
тактуват слънце в клинописа на ятата.
Подир стрелите птичи синята опашка
след миг ще се превърне в силен вятър.

Невъзмутима есента си доизпива чая,
макар че облак тъмен слънцето изгриза.
Животът, странно, не е толкова отчаян,
но везат за поредно лобната му риза.

Дежа вю

Спохождат ме отминали места,
на близостта неслучени дебюти.
Главозамаяна е вече есента.
Има и листа, и вятър в скута й.

Лисиче слънце от презрял оранж
кръжи подир опашката на юга.
Земя и дъжд. Калта като меланж
омесва Бог, за да съм друга.

Подсказва ми човеците във мен
на своята безименна изложба.
Сезонният ми страх е оплоден
със безсезоние – желана рожба.

Завихря в мене жълтият листак
протест срещу душевната тектоника.
Видяното се връща. Да го видя пак!
И вятър свири тихо на хармоника.

Листопад

“Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!”
Н. Вапцаров

Разстреляли са всеки лист
и тихо с новата си риза пада
по-чист, от себе си по-чист
в жестокия закон на листопада.

Напролет друг да го смени.
И никакви трагедии да няма.
Край лобните оронени стени
свисти от тишина. Голяма!

Нали е есен, дните ги боли,
че нищото отново ще приижда.
Ирония като мустаци на Дали
неизживяното в душите вижда.

Скрили сме в нечакания хлад
до кокал оголелите си грижи.
Отива си от нас по някой млад
приятел. И времето се движи!

За кръговрата сме като листа
от злобата на вятър разпилени.
Мълчим в илюзиите на честта,
свличащи се бавно, на колене.

Разстреляли са всеки лист.
Надеждите са пак обезлистени.
И чист, от себе си по-чист
животът любовта си ще изстене.

Мея

* * *

Есенни листа

Есенните листопади
ми напомнят водопади,
шарени са пак листата,
падат закачливо на земята.

А пък в парка сред тревата
малка катеричка опашата,
рови, търси да намери
жълъди големи, едри
и в хралупата за в час,
да ги отнесе в захлас.

А високо във небето
птичките летят модерно,
пируети ни представят,
на ята се те събират,
на юг веднага да заминат.

Аххх, започна да вали,
есен е все пак, нали?!
Тихо, кротко ромоли
есенният дъжд прохладен,
охлювче се появи,
смело то се устреми
по пътечката върви,
да посрещне есента
и тези чудно хубави листа.

Анна Йорданова

* * *

Есен

Капки дъжд по еловите клони.
Ситен дъжд от елата се рони.
И горчи отлетялото лято –
една шепа разсипано злато.

Във очите ни гневно присвити
ще се вмъкнат ли някак звездите?
Да почакам ли да ме погалиш,
или в мене искра да запалиш?

Върху мойте протегнати длани
капка дъжд от ела ще остане.
Хладен дъжд от елата се рони
и са тъжни еловите клони.

Есента подрани...

Есента подрани и притвори вратата,
затанцува със тънкия сърп на луната:
стъпка в ляво – нощта ще е пак ветровита,
стъпка в дясно – денят все за лятото пита...

А отсрещния хълм светна ярко – червен,
не от скука и яд – просто там расте клен.
И листата му перести, като мънички длани
се протягат към слънцето – кой лъчите ще хване?..

Но когато последното ято замине
в една нощ изведнъж есента ще загине,
а земята ще трепне, сразена от студ...
За какво, за какво беше целия труд?...

Диана Илиева, София

* * *

Все още

Все още сме красиви с тебе, Есен.
В очите свети слънчева дъга.
С любовта ни Космоса е тесен.
Все още пеят птиците в кръвта.

О, двете знаем, че ще дойде зима
и ще заключи влюбени крила.
Но още сме красиви и ни има.
В смеха ни плуват пъстри хвърчила.

Напук на всичко ще целунем с песен
дори онази вещица, скръбта.
Все още сме красиви с тебе, Есен,
хайде да танцуваме с дъжда!

Последни глътки лудост и забрава,
последна чаша слънце и любов!
Сбогуването нежно просветлява
във благослов...

Ина Крейн – Илияна Каракочева

* * *

Шума

По майтапчийски идва есента,
ухилена във шала си на сприхави фонтани.
Разюздени листа повела е
и купонясва в ъгълчето на душата ми.
Не й се слуша ретро,
не й се прави секс.
Капризничи и иска някой да я гушне,
да й шепти в ухото сладки думи,
да я окъпе в шоколадови съблазни.
Тя иска някого,
но как от всичките лица
на тази разцъфтяла шума
да се реши да избере един?!
В червено ли, във русо ли, в лилаво?
Да имаше сърце – да го послуша,
да имаше душа – да я разтвори,
така че чувства да я връхлетят,
да я целуват.
Но няма.
Гола е.
И празна.
Полирана е красотата й, усмивката.
Полирана – прегръдката.
По майтапчийски стъпва есента.
На двете й страни – фалшифициран смях.
Икона, неразбрала самотата си.
Дали ще кацне радост върху вас,
прашасали трапчинки?

Милена Николова

* * *

Вятъра в гората листата пилей,
есен е вече, есен е, хей!
А ти през ноемврийските мъгли
за зимата дърва си събери!

Марийка Райкова, 61 г.

* * *

Есен е

Хубавото лято си отиде,
Настъпи пъстра есен.
Птиците една по една,
напускат своите гнезда.
Отлитат на ята за топлите страни,
там дето няма сняг да вали.
Окапаха на дърветата листата
и покриха с шарен килим земята.
Из нивите ходят без капка умора
работливите хора, прибират плодовете
на своя труд.
Време е сега за домашна зимнина.
Всеки е тръгнал да прави
компоти, лютеници и сиропи.
Навсякъде по села и градове,
жени и мъже варят казани с буркани.
По всичко вече си личи,
че е дошла есента.

Людмил Василев, Благоевград

* * *

Преливане в есен

Шепа листа, шепа мисли,
шепот със златна яка
шмугва се по лисичи
и изчезва сред рижи листа.

Златокоски – дървета се губят
в омагьосаната гора,
сред мъглата потъват прокудени,
не се връщат на сутринта.

Есента да не е анемична
свои думи в нощта й прелях.
Излекувана, небезразлична,
есен в дълъг следобед бях.

В шепа листа, в шепа мисли,
в шепот със златна яка,
в шушкавата висока
разтворимост на есента.

Соната за гора и вятър

Пишман цигулар е вятърът –
току си загуби лъка,
а му се иска да стърже
все за любов и разлъка.

Лък ако има тогава,
струните му се скъсали –
нови така си прави –
от слънцето ги откъсне.

И ги навърже по клоните
на червения дъб и чинара –
свири та ноти се ронят –
рони се лятото минало.

Сърцат цигулар е вятърът –
цигулката му – гората.
До ноември се е научил
как да я кара да плаче.

Отнесено есенно стихотворение

Есента е отнесеност
и така ми отнесе главата,
че търкулвам се с кестените
и въртя се наравно със листата.
Че под нейното слънце
се превръщам в мъркаща котка,
у дома си навън съм
и уютна е всяка разходка.

Есента ми е песен и е
рима
на плавна походка...

Есента с интерес
ме следи, как съм тиха и кротка...

Дора Господинова – Marta, Стара Загора

* * *

Обичам шума на пъстрата гора
обичам да ровя с ръце в пожълтелите листа
обичам да бродя в сивата мъгла, просто
обичам есента !

Марийка Райкова

* **

Като котарак
мързелив
се търкулва
в листата
ноемврийският ден.
И се изляга на припек –
забравил
таз сутрин
сланата,
студа
и мъглата –
подарява на слънцето
сънлива усмивка.

И отмахнал
с ръка
долетялата паяжина
от косите си,
вдъхнал мирис
на суха трева,
-2-
ляга на хълбок.
И сънува
шумящото вино,
богоявленския студ
и заледена река.

Слънцето скоро
спира
да му топли
гърбината.
Ето го, скача –
зиморничаво
свил рамене.
Пада шумно
до него
един лист
от смокинята –
май вече е време
на топло
да се прибере!

Дали заплаках аз сега
за лятото
и за чадърите?
Или се върна
споменът
за бялата ми рокля пак?
Може би, листата –
довчерашни
зелени петопръстия,
ме натъжиха,
падащи,
в очакване
на първи сняг...
Вятърът
открадна
думите,
които исках
да ти кажа...
Напълни с прах
очите ни
и ни замери
със листа...
С по една усмивка
се разминахме
по тротоара прашен –
всеки в своята посока...
И улицата
опустя...

В двора
сякаш
тихо
някой ходи!
Виж –
дошла е
Есента!
Листи жълти
падат,
падат
и говорят:
“Сбогом Лято,
сбогом небеса!
Сбогом!
Няма
да се видим вече!
Тръгнахме
към вечността!

Идващата пролет
е така далече...
Сбогом Лято!
Сбогом небеса!”

Анка Дженкова, Казанлък

* * *

Есен

Чаках те...
И ти дойде.
Нахлуваш гола
и златиста.
Красива си...
и напориста
като бронзова
измислица.

Подари ми
килим от цветя,
окъпи ме във вино –
пенливо и силно,
завърти ме –
виенско колело. Димитрина Трифонова, Силистра

* **

Есенна усмивка

Ето го дойде – студен, но слънчев ден,
всичко е в цветове оскъдни
нахлуват мисли, спомени, дори рефрени
за отминалите дни и закачки безразсъдни.

Една жена багрилото мени за ден, за два
пъстрее и се готви за своята промяна,
можеш ли да я познаеш – есента
това е тя, жълтоцветна и засмяна.

Много гласове отекват в жълтите дървета,
усмивка на дете се мержелее,
която ни напомня за разцвета,
който в нас ще надделее.

Виолета Петрова, Бургас

* * *

Студът облизва
сянката на слънцето.
Есен в ръкавица.

Дъждовно утро.
Тишина с мокри крила
си търси подслон.

Какво след лятото остава
... семейна лодка.
За ремонт.

Христина Панджаридис

* * *

Есенна любов

Отронени сълзи пред каменните двери на сърцето,
на немислимо тъжни две очи, замътени от мрака тъмноцветен.
Плаче с тях и мрачното небе прекрасно,
солени бисери откъсват се със тъпа болка страстни.
На теб обречено сърцето стене във делириум с неразбираеми слова,
дозата от теб си неполучило от нежна топлина.
Оставам пак сама............... в тишина.
А две съдби едва докосващи се своя път следят,
опиянени от глада един за друг залитат,
падат, раните отварят, не веднъж измити с кръв.
И гонят се и спорят, карат се, сълзят,
емоции бушуват, но всъщност не една година ги делят.
Годините обаче неведнъж безмилостни в клетка не ще турят плам
във вакуума от нуждата и Бога някога роден.
Докоснах те във времето, обичам те и искам те до мен,
докато тази топлина до мен достига през годините,
за твоето сърце ще пее моят ден.

Стъблото

Нагрочило се е небето да вали, трещи,
раздират го огнени стрели.
И всичко се е свило, някъде се скрило,
от многото вода се пази,
от гръм да не би да го удари.
Едно единствено стъбло стои изправено и гордо,
не може то със съдбата да се примири,
и жилаво под ударите е решило да стои.
Не го уби ни силната вода, ни гръм успя,
Надсмиваше се то над жалката съдба,
заредило се беше с устойчива чиста сила
и мека топлина.

Валентина Недева

* * *

Есен на промяната

Замира есенният град
и в тази тиха топлота на кестени,
под жълтоцветен листопад,
поредната година сме преместили.

За четири лета на срещи и разлъки,
сменихме пръстени, родих дете,
и бяхме заедно “във щастие и мъка”,
ти бе до мен, аз бях до теб.

Но в тази есен малко уморена,
затварям първи том на нашата история,
и без за миг да съм сломена,
посягам лекичко за втория...

Лятна песен

Жълтеят листи, капе спомен
Със дъх на ноемврийски дъжд.
Усещам вятър, порив скромен
И после се изгуби изведнъж
Идилията есенна и нежна.
Зави се буря, падат клони
Отчаяна гората запищя,
Земята тежък стон отрони.
В пръста се вкопчи храсталакът,
Тревите плачат за пощада.
Но ураганът ги наказва властно...
Така и целият ми свят ще страда...
...
Сънувах тъмни орехи и влажна шума,
Сънувах топла, златокоса есен,
Събуди ме финален звън, последна дума
На моята любовна лятна песен.

Под стрехата на живота

В безкрайно тиха нежна вечер
забравих даже любовта,
аз мисля за безкрайно безконечна
налегналата ме нега.

В звука на есенни щурчета,
попели на последните лъчи,
се чувства топлота, последната,
която даже зиме ще гори.

Дъжд заваля, врабчетата се скриха,
аз сгушена съм под стрехата на живота,
усмихвам се – щастливо тиха,
че съм сама, но не самотна.

Дешка Люцканова

* * *

Моята есен

В моите мисли есен се спусна
и над мойто сърце тъмен облак дойде,
безмилостни клони раздраха душата –
сега съм с ранено и страдно сърце.

Листата опадаха в жълтите краски
на сух и умиращ, злокобен сезон.
Няма любов и е пълно с тревоги –
един монотонен и глух маратон!

Моята есен всичко попари –
всяко трептящо до вчера цветче.
Сланата покрила е цветните чувства,
в мъгла е обвито мойто небе.

Заглъхнаха бавно, обвити в мъглата
моите думи – любовни слова,
изгубени носят се те по земята,
забулени в есенен мрак и тъга...

Димитринка Димова, Раднево

* * *

Есенен акростих

Ехо от спомени летни дочух.
С него вървях под дъжда.
Екран звезден беше нощта.
Незнайна аз, обвита в мъгла.
Злато пръскаше после денят.
Лиани- мечти се засмяха.
Атлазен стана целият свят.
Тихо запя и гората в позлата.
На трон от листа и цветя
Аз първа срещнах Есента.

Маринела Бориславова, Плевен

* * *

Есенна изповед

Как къси, къси
есенните дни в очите ти искри оставят.
Как бързат, теглят
вятър твоите коси и се оплитат, обясняват.
Как бързо, бързо
бягаш ти, а колко лесно обещаваш.
Как тъжно, тъжно
летните върби, оголват се и се стопяват.
Как ситно, ситно
есента роси и погледите ни се разминават
Как лесно, лесно
ти простих, ти осъзнато ме предаде.

Яна Каменова

* * *

Твоята есен

Есента се е влюбила в тебе
И по стъпките твои върви
Ала ти друга есен обичаш
За това непрестанно вали

Есента пожълтяла от мъка.
Търси твоите бледи следи.
Ала ти друга есен обичаш.
с по-златни, с по-руси коси.

Есента се е влюбила в тебе.
И застава тя пак между нас.
Тя знае, че друга есен обичаш..
Твоята есен съм може би аз.

Елица Златанова, Кюстендил

* * *

Хризантеми

Жълти листа като жълти стотинки
вятър пилее със хъссс.
Тъжни врабчета подскачат саминки,
ситен дъждец ги заръси.

И хризантеми най-сетне изгряха,
шарени, златни и бели.
Царски разкош да покажат посмяха
мокри главици навели.

Даже мъглата нехайна добра е,
вятърът ги не пречупва,
с тях той не смее да си поиграе
и по листата пак хуква.

Хайде напред, ха сега на вихрушка,
с рапърска стъпка се носи!
Как завъртяха ума му въздушен
тия цветя пъстрокоси!

Нежно притихнал, обратно се връща,
хубост омайна да пие..
В двора на старата дядова къща
двама ще влезем и ние.

Иванка Маркова, учител по БЕЛ, 2. СОУ, Търговище

* * *

Импресия

Есенна бяла мъгла
купол изви над града .
Есенна бяла мъгла
сложи ръка над града ...

Есенна бяла мъгла
леко се вдига сега .
Есенна бяла мъгла
носи ни само тъга..

Пламена Маринова, 8 клас, Търговище

* * *

Есен хубавица

Иде Есен, Есен хубавица
Боядиса листата на брезата
Първите лъчи на слънцето
Мятат високите върхове
падат върху гората
Есен иде, Есен хубавица
Листа отронени политнаха
С ветровете по света
Върбите
покрай нашата река
позлатили са си косите
Хубавите дружки на Есента.

Фатме Ерджанова, 8 клас, Търговище

* * *

Есенна река

Заспалата река говореше без думи
на рибите и есенния вятър
когато в сиво утро се пробуди
от влакове прескачащи снагата й.

Листата неусетно бяха пожълтели
във някои от отминалите дни,
а чайките внезапно бяха отлетели –
реката “Сбогом лято” промълви..

И облакът се скъса по средата,
един забравен лъч през дупката провря глава
разпръсна шепа злато във реката
и нещо тихичко й обеща. :)

Аврора

* **

Есен в сърцето ми

Е, как си, сърце,
оставих те някак,
забравих за тебе
след летните жеги...

След парещи страсти
и огнени залези,
в гърдите ми биеш
осеяно в белези...

Е, така е, сърце...
В живота се сменят
ту пролетни трепети
ту лета ни се смеят...

Ту зимни студени
и виещи сутрини
когато само се събуждаш,
потънало в спомени...

Но сега е есен, сърце –
И навън и в душата ми.
И слънце ме сгрява, сърце,
и вятър облъхва лицето ми...

Спокойствие някакво,
затишие след буря,
далече от крайности
на лято и зима.

Да се порадваме с тебе, сърце,
на последните топли милувки
и да си спомним, сърце,
колко есени сменяхме в смях и море от целувки...

Е, сега е ЕСЕН, сърце,
уморена, но богата и ЦВЕТНА
Нека да бъде есен във тебе, сърце,
но споделена и СВЕТЛА.

Диана Драгнева

* * *

Есен, есен

Есента красива е, нали,
с тези пъстри, шарени килими,
цяла те земя покрили,
а дърветата прекрасни,
са добили чудни краски.
Багри цветни по листата,
радват пак те децата.

Анна Йорданова

* **

Приказен есенен ден

Оставам в плен
и листата ми се усмихват
нещо се случва
нещо се отключва
И трептя
в по-горни честоти
и над всички суети
вървя горда и удовлетворена
и с мен се усмихва
цялата вселена !

Есенно

Да виждаш незримото
е може би щастие
да цениш красотата
е второ причастие
И всичко е приказка
цветове и хармония
тичам гола сред хората
но аз съм невидима
и се забавлявам
само вятъра
е моя премяна
Открих, че духа ми ме
води към светлината
отключих вратата
и съм пречистена за свободата !

Татяна Петрова, Стара Загора

* * *

Есенни дарове

Есенно слънце, лъчи разпилени
багри в оранжево, жълто, зелено
цветни градини, чар, аромат
стоплят сърцето – струи благодат.

Овошките стенат от плод натежали,
кехлибарени гроздове сок са наляли,
бели, дебели, къдрави зелки
сочни домати, камби, пиперки.

Есенни дарове – плод, зеленчук,
а във душата натежава капчук.
Всичко наоколо в цветове засияло,
скоро ще бъде покрито във бяло.

Дъжд ромоли, дим от комина
щедро напомнят за студената зима,
за любовта е обаче време когато,
тепърва започва циганско лято.

Песни и музика, смях и гълчава
в пулсиращи вени кръвта закипява,
Вяра, Любов и Надежда до здрач
ще срещаме лятото с бебешки плач!

Божи дар

Мрачно, мъгливо есенно време
умореното слънце дъх ще поеме,
вятър препуска в клоните спира
да си почине пристан намира.

Лежат по пътеката листи обрулени
огнено-жълти в тайнство забулени,
клони оголени самотно стърчат
птици не пеят, пчели не жужат.

Облак навъсен слънцето скрива
и много прецизно земята завива,
животни и хора за тоз кръговрат
от свят що светува готови са пак.

Строго, сърдито и бурно морето
в синьо-оловно се слива с небето,
вълните със тътен в брега се разбиват
от цялата гледка сетивата изстиват.

Небето разплакано, а птичата песен
по-рядко се чува, на гости е Есен
жълто-оранжева, лумнал пожар
дали сме заслужили Божият дар?

Веска Дончева, Варна 21.10.2009

* * *

Добре дошла!

Когато обагрен лист полита
и вятърът лудо помита
цвят, копнеж и суета,
огледай се – дошла е есента.

Добре дошла!

С палитрата бъди ми гост
и към бъдещето мост,
по който смело да вървя
и спомените подредя.

Нарисувай ми с четка игрива
море, звезда и майка щастлива.
Поръси със сълзите си земята,
нежно приспи нивята.

А аз ще слушам песента,
която пееш със дъжда.
Земята цяла тържествува –
Есента царува.

Маринела Бориславова, Плевен

* * *

Моят сезон е есента,
Обичам с погледа си аз да гоня
слънчевите зайчета сред сенки златни
или капките дъждовни,
потъващи в море от огън, да следя.
Пулсира топлина по мойте вени,
изтласквана от есенното, щедрото сърце.
Зарежда ме с енергия, надежди
за дългите, студени, зимни нощи.

Елица Загорска

* * *

Последен танц

Тази нощ южнякът полудува.
Със брезите шеметно танцува.
Весело флиртува той с липите.
Утрото го свари при върбите.
Ден дойде – и свърши се играта.
Без одежди тръпне днес гората.
С палавника тъжна се сбогува,
в зимния си сън ще го сънува.

Пак е есен

Пристигна август. Тръгнаха ятата.
Политнаха и първите листа.
Небето натъжи се и заплака.
От сълзите му рукна в миг река.
Алеите във парка опустяха.
Дъждът прогони старци и деца.
Врабецът се прибра под свойта стряха,
че най-добре му беше у дома.
Дърветата обличат се в позлата.
Облаци бързи тичат след ятата.
Нощта се спуска мокра и потайна,
подготвена да скрие всяка тайна.
Но тайна няма. Само пак е есен.
В душата ми отеква птича песен.

Лилия Велчева

* **

Есента

Навън е есен, дъжд тихичко вали,
листата си капят и всичко се покри.
Всичко е златно, застлано с листа,
толкова красива е есента.

Елена Богданова, Бургас

* * *

Зов

Циганско лято на есен миришещо,
дай ми на волния свят песента
и в сърце ми на цвете приличащо
остави ти надежда от цветна дъга !

Поеми ме в ръцете си златни,
накичи ме със листов венец,
изкъпи ме във води благодатни,
за да чакам живота-крадец...

Той дари ми живот, но без песен
и в ръцете ми сложи вина...
Аз се боря със нея и пролет, и есен,
чакам лято, но ме удря на зима студа.

Той поглъща на песен живеца,
той ме гали, но с груба ръка...,
а аз желая на любов нежна гласеца,
да живея във радост, не с чужда вина.

Циганско лято с душата ми тичащо,
облечи ме с надежда за свят без вина!
И в сърцето ми тъжно въздишащо
постави радост, аз сама ще открия смеха...

Кръговрат

Човешките надежди кат листа
отронват се от скръб обагрени,
а вятърът помита ги и след това
ги тъпче със крака съдбата ни.

Редее гъстата гора през есента,
че подопечна си остава на кармата.
Оголва своята снага и в самота
очаква пак с надежда тя листата си.

А те напролет ще нагиздят с цвят,
с мечти и блянове надеждата,
която ще се кипри кат мома пред брак,
а после ще се вайка наранена...

Ще търси спомени във мразовити дни,
които да й сгреят пак душата,
но болката ще стърже, ще крещи,
надеждата ще плаче в самотата си.

И пак ще багрят се със есента листа.
Отново ще отронват се копнежи...
Но вятърът със своята метла добра
ще сбира ли изгубени надежди ...!

- – -

Есента
втъка
есенните багри
на
природата
в
дните си
и тръгна да събира
богатствата й.
Ефирът онемя
пред
неповторимата прелест
на
многоцветната хармония.
Ветровете
засвириха
химна
на
плодородието.
Дъждът
изми
сълзите
на
умиление.
Усмивката
скри страха
на
есента...

Румена Ангелова, Берковица

* * *

Поспри се, есен!

Поспри се, есен!
Не нахлувай с взлом във моя свят!
Не прекъсвай лятната ми песен,
Не прогонвай красотата и смехът!

Не ми отнемай слънчевите ласки,
Нито прегръдките топли и морски,
Не ми отнемай пъстрите краски
На моравите меки и горски.

Искам си обратно лятото красиво!
Искам си смехът и песента!
Искам си обратно всичко живо,
Което нахално ми отне есента!

Обичам...

Навън небето плаче и ридае
И земята жадна сълзите поглъща.
До прозореца стоя в омая,
мракът нежно земята прегръща.

Обичам дъждовното време,
Отмило всичко мръсно и лошо,
Обичам дъждовното време,
Пречистило душите ни от пошлост.

Обичам мириса на земята,
Попила небесните сълзи,
Обичам вида на дъгата,
извила снага в небесата.

Обичам лошото време!
Идва буреносно, могъщо, диво
И си отива пъстро и красиво!

Есенна балада

Лятото си тръгна уморено,
с реверанс посрещна есента,
а към юга топъл устремено
ятото понесе песента.

И зарони вятърът листата,
затанцува по площада,
в мили спомени сега гората
пее свойта есенна балада.

Ваня Сухарова, 19 г., Петрич

* * *

Превръщане в есен
Толкова е тъжно да си есен –
влажна диря в жълтата трева,
лист, откъснат и без цел понесен,
гола пустош, мрачна сивота.

Толкова е тъжно да си есен –
винаги с разплакани очи,
най-пробождащата, тъжна песен
постоянно в тебе да звучи.

И убийствено да те измъчват
носталгична хлад или тъга,
споменът за лятото да тръпне
като струна в твоята душа.

Толкова е тъжно да си есен
и да носиш само дъждове,
самота и суха безнадеждност,
мъртви, изсушени цветове.

Много тъжно е да бъдеш есен.
Знаете ли колко ме боли
над трупа на лятото надвесена
да обвивам спомена в мъгли ?!...

Дъжд

Първият есенен дъжд.
Тъжен...
Безмилостно тъжен.
Колко сълзи наведнъж!
Може би дълго са сдържани.

Зная, че много боли,
зная и колко са трудни
първите капки. Нали?
После пороят е буен.

Първия есенен дъжд.
Дълъг...
Почти безконечен.
Колко сълзи наведнъж!
Колко разплакани вечери!

Есенни щрихи

Голи клони,
гол вятър
и голо небе.
Пустота.
Тишина.
Необятност.
Жълти,
мокри,
студени листа.
И пътеки,
напомнящи вярност.
Мъртъв ручей,
пуст хълм,
две сълзи.
И присъствие
изгубено завинаги.
Болка,
спомен и случай,
разорани бразди,
разпокъсани облаци сиви.
Самота...
1989 год.

Весела Чапанова

* * *

Непогребаните листа вонят на.. есен.
Не е непоносимо,
но е страшно.
Дори и самотата е сама,
защото пейзажа е обесен.
Локви дъжд, парчета от бездушие.
Не е непоносимо –
студено е и пусто...

- – -

Кафяво е в душата ми...
В душата ми е късна есен.
Някой е пребоядисал лятото
и пожарищата е обесил.

Някой ми е счупил огледалото,
дето слънцето ми го роди.
Имам вече само залези
и предтръпки за сълзи.

Късна есен е в душата ми...
Лумват кафяви пожари.
И нека казват, че е дошло лятото –
студено е, слани ме попарват.

Нина Крумова

* * *

Дъжд

Дъждовното време със гребен се среса
на стъклени вадички в късната есен.
Отпусна косите си буйни надолу
към сочните локви, с поглед оловен.

А по прозорците ваеше скици
с мокри прически за влюбени птици.
Какво че бе лепкав, сърдит и студен –
витража превръщаше в прелестен ден!

Рисуваше в ритъм и пееше песен –
отдавна позната на дългата есен,
че скоро ще дипли фини дантели
със капки дъждовни, от студ побелели.

Надежда Станилова

* * *

Разжарени листа сипят спомени,
парят душата ми
и ме връщат на една горска пътека.
Жадни треви
на една педя от влажни, сити мъхове,
а върху им се сипят същите тези листа.
Тук някъде скрихме тогава мечтите си
и продължихме нататък сами.
Колко есени вече
сипят разжарени листа.

Късно лято

Кръжат отгоре вече птиците,
листа засипват моята пътека
с черга пъстра я застилат
и падат сенки на криле.

А в мен лудува късно лято,
жари ме и хич не пита,
че скоро птиците отлитат
и вечерите някак захладняват.

Дора Гиева

* * *

Есента дойде

Пристъпва есента неестествено искрена
Пристъпва есента неочаквано истинска
Пристъпва есента безуспешно подтискана
от дневните сетива.

Кестенов шепот и дим от листа
влачат след себе си ветрове уморени.
Някъде там тихо блика съня
и лудват по плажа сирени.

Откъснах клонче от дръвче,
една тревичка помирисах
и с цел към синьото небе
дузина камъчета пръснах.

Заплетох вятъра в косите си,
поех от свежестта на хляба
и се загубих сред мечтите си,
в палитрите на есен млада.

Узряват по жиците бронзови гроздове
Изгряват зениците светли на мостове
Дърветата вдигат поредните тостове
от рохкава тишина.

Слънчев лъч едва наднича през клоните
Със плаха надежда поглежда балконите
С ръка неуверено мести сезоните.

Морето събужда в мечтите си песенни
Звънът на отдавна отминало лято
Дъха на целувки, копнежи отнесени
от гларусови крила.

В прозорците блясват утихнали улици
В прозорците блясват усмихнати улици
Там някъде ясно дъждовните люляци
втъкават озонни звезди.

В своята тъй неестествена искреност,
Във своята тъй непринудена истинност,
Пристъпва есента неочаквано искана
и завладява света.

Яна Василева, Благоевград

* * *

Есен – 2009

Есента отново пак настъпи;
с топли чувства тя ни надари;
за да сме богати, на мечти,
настроение и весели игри!

Жълто, розово, червено;
краски и боички бол и хубави дори,
в палитрата си тя ни вплита,
а в сърцето и душата – своите златни лъчи налива!

Зима, Пролет, Лято, Есен – Българийо си имаш ти,
на последни слънчеви лъчи, цветове и багри се зарадвай Ти!
... и без друго проблемите и кризата са ни до гуша,
разтвори гърди и Есен ТОПЛА приеми!

Бисерка Гецова

* * *

Есенна любов

Сега до мене беше
дойде есента и отмина лятото горещо,
в сърцето страстта ти – студена
усещаше се от далеко.

Отмина лятото и дойде
студеният сезон,
и за миг затихнаха чувствата ти,
в сърцето твое отидоха си.

Есента отмина – но зимата е нов сезон,
макар и студен да е, пак любов ще може
да откриеш в нечие сърце,
което ще знае как да стопли твоето.

Есенен ден

Утрото красиво е мъгливо,
и незабравимо, всяка утрин е прекрасна,
студена и мълчалива,
трепливо усещаш вятъра в косите си.

Денем слънцето те гали с топли лъчи,
вятъра духа и разпилява бавно листата –
пожълтели пътеки – опсипани с от листа,
красиво и гордо минава по тях.

Затъмнява се рано и небето – заблестява,
с неговите прекрасни звезди,
и луната свети – събудила се
от съня си.

Джулияна Николова

* * *

Красиво е
Чувам дъжда тихо капе, а листата падат с уникалния си чар, очите ми се пълнят със сълзи.
Не мога да се нарадвам на красотата на есента.
Спира да вали, а листата продължават да украсяват града с есенния си килим. Различните цветове могат да изпълнят празнотата на всеки човек. Толкова са невинни и красиви, та човек да не може да им се нарадва.
Разхождам се и ги докосвам с ръце, замислям се какво велико нещо е красотата на нашата природа, а ние толкова й вредим с отпадъците си. Отново заръмя дъждеца и аз пак се радвам на красотата, която изпълва с надежда