Кандис Бушнел: Кари, Саманта и Миранда превземат Ню Йорк през осемдесетте

Книгата „Лятото и градът” е продължението на „Дневниците на Кари Брадшоу” – историята, която Кандис Бушнел създаде, за да разкрие пълноценно образа на Кари Брадшоу, познатата на всички героиня от „Сексът и градът”. Бушнел проследява живота на Кари през първото й лято в Ню Йорк, където тя посещава курс по творческо писане и завързва отношения с по-възрастен мъж. Научаваме и как за първи път се среща със Саманта Джоунс и Миранда Хобс и дори за съвсем малко зърваме и Шарлот. Книгата ни връща в 80-те години на миналия век и ни разкрива и някои не толкова приятни моменти от съзряването на всяко момиче. Въпреки на места доста сериозни теми това е една изключително вълнуваща история, която ще ви създаде лятно настроение. Седемнайсетгодишната Кари понякога показва, че е много по-разумна и зряла от по-възрастното си превъплъщение, което сме виждали и в сериала, и в игралните филми „Сексът и градът”. Ето какво е мнението на самата авторка за младата Кари.
В тази втора част на „Дневниците на Кари Брадшоу” ни запознавате за пръв път със Саманта, на 25 години, и с Миранда, на 18 години. Забавно ли ви беше?
Изключително забавно. Просто обожавам характера на Миранда – толкова й отива да бъде такава закоравяла феминистка. Защото такива бяха жените в началото на осемдесетте. Феминизмът беше голяма работа. Наистина имаше жени, които протестираха пред магазините срещу порнографията и крещяха неща като „Жени, събудете се!”. Самата аз дойдох в Ню Йорк в края на 70-те на деветнайсет години и вложих много от нещата, които съм преживяла, в книгата. Всичко това обяснява как и защо са се превърнали в жените, които познаваме от „Сексът и градът”.
Мисля, че хората ще вземат книгата с идеята, че познават Кари, Саманта и Миранда, и може би ще се изненадат от това, което ще открият. До каква степен тези героини са повлияни от създадените вече образи в сериала?
Трудно е да се каже. Сценаристите наистина пишат, съобразявайки се с актьорите, но когато пишеш роман, това го няма и ти можеш да изградиш свободно своя герой. В известен смисъл имаш повече свобода отколкото, ако виждаш героя си. Аз лично не мислех за сериала или за филмите, когато писах книгите. Малките различия между сериала и книгата ми се струват незначителни. Може и да не е така за зрителя или за читателя, но като един образ, независимо от пътищата, по които поема, за мен като писател и създател на тези героини това е без значение.
И все пак има такива различия, които правят впечатление – в сериала Кари е отгледана от самотна майка, в книгата – от баща си.
Знаете ли, не всичко от сериала може да свърши работа в една книга, която в известен степен е продължение, въпреки че на практика историята е предхождаща. Все пак там има и други сценаристи. В сериала беше споменато веднъж, че Кари е загубила девствеността си на петнайсет години, но това не ми вършеше работа за моята история. Как щеше да се развие образът й, ако бях избрала да загуби в книгата девствеността си толкова рано? За мен, за образа, който исках да създам, това нямаше смисъл.
В книгата „Лятото и градът” виждаме, че Саманта е готова да се омъжи на 25 години, което беше доста шокиращо. Но и странно логично.
Напълно логично е, защото когато за пръв път я срещаме в сериала, тя е на 40 години. Саманта винаги е на вълната на събитията, а през осемдесетте години в Ню Йорк ако бяхте красива, привлекателна жена, беше изключително важно да сте част от могъща, влиятелна двойка. Да правите преуспяваща кариера и изобщо да имате всичко. Във времето, което се намира, е напълно логично да има професия, богат и преуспяващ съпруг бизнесмен или преуспяващ съпруг творец. Очевидно нещо обаче я е накарало да осъзнае, че опитът да се нагоди към изискванията на обществото не е за нея. Това е пътуването, което ще трябва да измине през следващите няколко години. Ние срещаме Саманта в „Лятото и градът”, когато е на 25 години, а после – в „Сексът и градът”, когато вече е на 40 години, така че през тази петнайсетгодишна дупка са се случили много неща.
Смятате ли да запълните тази дупка с още книги за младата Кари?
Бих искала! Имам договор с „Харпър Колинс” за още две младежки книги и засега харесвам как се получават нещата с „Лятото и градът”. Книгата получи отлични отзиви. Толкова много неща се случиха на тези момичета. Когато си в края на тийнейджърските си години, все още не си отговорил на никой от важните въпроси в живота си. Все още се опитваш да разбереш къде ти е мястото. Не съм решила още дали тези две младежки книги ще бъдат продължение на „Дневниците на Кари Брадшоу”.
Все още трябва да се срещнем истински с Шарлот! Може би тя е героинята, за която съм най-любопитен каква е била като млада.
Именно. Каква ли е била? Не смятах, че е логично тя да се срещне веднага с Миранда и Саманта. В онзи период може би нямаше да се харесат изобщо. Как Шарлот се сприятелява с тях? Не мисля, че веднага са станали най-добри приятелки, както беше случаят с Миранда, Кари и Саманта.
По какво се различава писането за младежи от писането на книги за възрастни?
Предполагам, че за мен най-трудното беше да пиша в сегашно историческо време и от първо лице, което се харесва от младите редактори и от младите читатели, защото е по-динамично, всичко е сега, на момента. Първоначално бях решила да пиша от трето лице. Писането от първо лице е трудно, защото така героят знае само какво се случва в неговата глава. И съответно не може да пишете прекалено зряло. Няма как един седемнайсетгодишен да знае повече от това, което знаят седемнайсетгодишните. А това е трудно – да заличиш всичко, което си натрупал през годините и предполагаш по навик, че и другите знаят.  
На седемнайсет години в „Лятото и градът” Кари пуши, пие и обикаля от купон на купон. Изглежда като че ли сегашните младежи имат много повече ограничения.  
Така е. По онова време родителите не можеха да надзирават постоянно децата си. Не можеха да бъдат във връзка с тях във всяка минута. Никой не очакваше, че ще се чува всеки ден с детето, ако то беше някъде далече на почивка или на лагер. Даже се смяташе за странно. Когато ходех в „Студио 54” *, там имаше четиринайсетгодишни и никой не ти искаше личната карта на бара. Никога. Беше преди трийсет години!
Ню Йорк в тази книга обаче изглежда много по-мрачен от Ню Йорк сега и определено по-мрачен от Ню Йорк в сериала и филмите.
Той беше по-мрачен. Хората винаги ме питат дали Ню Йорк се е  променил. Не мога да кажа, защото и аз се променям с него. Но след като написах книгата и говорих с много хора, откривам, че явно наистина е така. Сега не е толкова спонтанен. Някога Ню Йорк беше див.  
Книгата е за лятото, но същевременно е сериозна. И е предназначена за по-младите. Дали това ще им хареса?
За мен беше много важно да е автентична. Героините трябваше да бъдат себе си, за да могат да се превърнат някога в жените, които познаваме от „Сексът и градът”. Исках да са верни на времето си. Когато ги срещнахме за пръв път през деветдесетте, те бяха самотни жени на по трийсет години. Но преди да станат такива, те са били от това поколение момичета, за които пиша в „Лятото и градът” – момичетата дошли в Ню Йорк през осемдесетте. Времето, когато на жените за първи път им беше казано, че могат да имат всичко, да преследват кариерата си, мечтите си... Много неща само са намекнати в книгата, като сексуалния тормоз, което по онова време се случваше постоянно. Има причина Миранда да е толкова отявлена феминистка.  По онова време нямаше истинско равенство между половете, нямаше такива неща като политическа коректност и беше нормално да се казват обидни неща на жените.
Странно е колко весела и забавна е корицата на книгата отвън, толкова розова*, въпреки доста сериозното съдържание и важни идеи, които се крият вътре.
Да, наистина – по-розова от това няма накъде! Толкова е ярка и розова, че е почти иронично. Но вътре цветовете са други.

*„Студио 54” – много популярен клуб през периода на диско епохата, посещаван от всички знаменитости.
* Оригиналното издание е с бонбонено розова корица.
Източник: Shelf-life.ew.com

Прочетете още:

• „Изкуството да си сама“ от сценаристката на „Сексът и градът“ Лиз Тучило
• Историята продължава - „Сексът и градът 2“
• „Дневниците на Кари Брадшоу“ – Кандис Бушнел