Жените в айкидо: разказ за хармонията, енергията и пътя

Вероятно всички са чували за японското бойно изкуство айкидо. Но какво знаем за него?

Айкидо е съвременно японско бойно изкуство, чийто акцент пада не толкова върху сблъсъка между противниците, колкото върху самоотбраната и преди всичко духовното и физическото самоусъвършенстване.

Наименованието на айкидо се изписва с йероглифите „ай“ (хармония), „ки“ (енергия), „до“ (път) или казано с едно изречение – „Път на хармоничната сила“.

Създател на айкидо е Морихей Уешиба, когото последователите наричат О'Сенсей или Големият сенсей на японски език. Смята се, че айкидо техниките са едни от най-трудните и сложни за овладяване.

Дали това е така решихме да попитаме три жени, занимаващи се с тази сложна смесица от източна философия, мисъл и техника. Те доказват, че с айкидо може да се справи всяка жена, тъй като силата е повече състояние на духа, отколкото на тялото.

Екатерина Горанова е на 40 години, но сама споделя, че често забравя този факт. Работи в сферата на застраховането. Предишният й професионален опит е свързан със спедицията и логистиката. Горда майка е на 3 деца, 2 от които тренират наравно с нея. Да тренира заедно с децата си за Екатерина е „колкото емоционално, толкова и логистично решение“, както самата тя шеговито казва.

Петя Янчева е на 17 години. В момента е ученичка в гимназията. Мечтае да добие образование и да работи в сферата на книгоиздаването. С айкидо се занимава от 8-годишна.

Ния Белчева също е само на 17 години и се занимава с айкидо вече 10 години. Учи в професионална гимназия по полиграфия и фотография с профил фотография. Споделя, че все още не е решила с какво иска да се занимава в бъдеще, но идното лято ще работи в езиково училище в Малта, с което се надява да получи нови вдъхновения.

И трите нежни представителки на японското бойно изкуство у нас тренират в Спортен клуб „Айкикай Айкидо Скуул“, официално лицензирана организация от Министерството на младежта и спорта и официален представител на Световния Айкидо център (Aikido World Headquarters).

За любовта към айкидо, за причините да следват философията на това източно учение и, разбира се, за това да бъдеш жена-айкидока пред Az-jenata.bg разказаха Екатерина, Петя и Ния в следващите редове.

Кога започнахте да се занимавате с айкидо?

Екатерина: Айкидо занимава мислите ми повече от 20 години, но доскоро не съм имала време и възможност да практикувам. Имало е и периоди, през които не съм мислила за айкидо и не съм търсила път в тази посока, но по-важното е, че сега има място в живота ми за айкидо.

Петя: Започнах да тренирам когато бях на 8 години.

Ния: Аз бях на 7.

От колко време практикувате айкидо?

Екатерина: В доджото съм от есента на 2012 година, когато започна да тренира синът ми, но практикувам едва от март тази година. Исках да започна заедно с него, но разбрах, че очаквам трето дете и сенсей не позволи да тренирам. След раждането трябваше да се възстановя, а после се наложи тежка коремна операция и почти година по-късно хирургът ми разреши да спортувам. Междувременно направих травма на коляно с ролери, която не беше напълно възстановена, когато влязох в залата. Близките ми имаха резерви и много опасения, свързани с тренировки по бойно изкуство, но след толкова дълго очакване нямах търпение да стъпя на татами и практиката показа, че не съм сгрешила.

Защо избрахте точно айкидо?

Ния: Бях малка, тогава го избрах, защото в айкидо няма състезания, което ми хареса.

Екатерина: Същността на айкидо ми допада. Да се сравняваш с някого, да се доказваш пред някого е излишно. Айкидо се учи, за да надграждаш себе си, не за да станеш по-добър от някой друг.

Петя: Записах се по препоръка на семейни приятели, но още на първата тренировка бях сигурна, че няма да се откажа от него. То ми даде дисциплина и умения, за които съм благодарна. Сега то е една част от живота ми без която не мога.

Бихте ли ни разказали какво представлява философията на айкидо?

Петя: Уважавай хората около себе си. Пази партньора си. Използвай силата на противника.

Екатерина: Много по-мъдри от мен хора и по-запознати с айкидо пишат и говорят за философията на това изкуство и аз като начинаеща ще цитирам внука на създателя на айкидо, който е настоящият дошу (нещо като най-главният в Айкидо) Моритеру Уешиба: „Хармония с природата – макар това да е абстрактно понятие, то съдържа същността на айкидо. Справяне или контрол над опонента. Кръговите движения, с които в айкидо се избягва всяко стълкновение с опонента, напомнят за съвършените кръгове, които рисува природата. За да нарисуваш кръг е нужен стабилен център. Когато центърът е непоклатим, завъртането създава много мощни центробежни или центростремителни сили. Айкидо използва тези сили мъдро, за да направлява енергията на опонента.“

Ния: Следвай пътя на водата.

А какво е айкидо лично за вас?

Екатерина: Трудно ми е да отговоря на въпроса. То е усещането ми за самата мен. Айкидо е енергията, с която посрещам ежедневните предизвикателства на живота.

Ния: За мен айкидо е много неща – дисциплина, постоянство, търпение, тренировка, релакс, забавление.

Петя: Айкидо за мен е неразделна част от живота ми. То ми дава сила, когато тя ми трябва и мога да науча много от майсторите, които идват да ни показват техники и да ни научат на неща, за които не знаем. Откакто бях малка знам, че всеки път, когато имам тренировка, трябва да отида, за да напредна възможно най-бързо. Даде ми нещо, за което да се боря, да стана по-добра и по-отговорна. Освен това ми дава възможността да се запозная с много нови хора. Други клубове, чужденци, дори и майстори.

Как се чувствате от женска гледна точка, практикувайки това изкуство? Какво е да си жена, която се занимава с бойно изкуство, ако може да се нарече така?

Ния: Чувствам се супер и не по-различна от мъжете, практикуващи айкидо. Когато се занимаваш с бойно изкуство, ти го излъчваш и хората го усещат. Дава ти самочувствие, особено когато си жена!

Петя: Лично аз не правя разлика при практикуващите и не виждам други да правят, но все пак има хора, които ще те пренебрегнат и няма да проявят нужното уважение, само защото си жена. Но това са отделни хора. Повечето биха били по-внимателни с теб.

Екатерина: Аз отдавам по-голямо значение на изкуство, отколкото на бойно. В айкидо няма разделение по пол и възраст и всяка жена може да се чувства комфортно, практикувайки го. Не се конкурирам с никого и затова няма причина да се чувствам непълноценна. И все пак, в залата се случва да се срещна с мъже, които не са преодолели нуждата да демонстрират превъзходство чрез физическа сила. Подобно неразбиране на концепцията на айкидо се оказва голям помощник по пътя ми в изучаването на това изкуство, защото контрастът прави нещата по-осезаеми. Така че и в айкидо, както навсякъде в живота, да си жена означава едно: избираш да си жертва на неудачите или да се учиш от тях.

Кога за първи път жени започват да се занимават с айкидо в историята?

Екатерина: Нямам представа кои са първите жени, занимавали се с айкидо, нито кога. Знам, че първата жена станала айкидо инструктор е Такако Кунигоши. Започнала е през 1933 година и е тренирала при О’Сенсей. Казва за него: „Уешиба сенсей никога не ни е карал да се чувстваме различни като променя нещо „защото си жена.“

Петя: Жените винаги са били част от айкидото.

Децата Ви занимават ли се с айкидо, Екатерина?

Синът ми е на 9 години и тренира от 6-годишен. Едно от сериозните наказания във възпитателния ми арсенал е да не го заведа на тренировка. Не се е налагало, защото само заплахата от подобно наказание е достатъчна. Това се дължи в голяма степен на сенсей Ивайло Петров, който е изключителен айкидо инструктор и притежава дарбата да намира вратичка към всяко дете. Голямата ми дъщеря е почти на 5 и тази есен започна да тренира. Влизала е в доджо неведнъж, наблюдавала е тренировки и дори един изпит. Пожела да има собствено кейкоги и с нетърпение очаква началото. За най-малката дъщеря е рано да се говори, но ако пожелае да тренира, когато стане на подходяща възраст ще съм доволна.

Каква е възпитателната функция на това изкуство?

Екатерина: Толерантност, внимание към детайла, последователност, упоритост, концентрация, уважение, зачитане на авторитет, самоуважение... За едно дете това са понятия, които не могат лесно да бъдат обяснени с думи. В доджото те постепенно придобиват смисъл и плътност благодарение на личния пример на по-големите и на собствените усилия на малките. Откакто синът ми тренира, наблюдавам него и другите деца в залата и виждам как израстват не само на ръст.

Петя: Айкидото възпитава и учи на отговорност всеки трениращ. Учи на уважение към партньора и учителя. Учи, че дори и да сгрешим някъде, не е фатално и просто трябва да продължим напред и да се учим от грешките си. Първото нещо, което се казва на човек, който сега започва да тренира е това, че трябва да внимава и да се учи от всеки в залата.

Крие ли този вид физическа активност риск от травми?

Екатерина: Рязането на хляб и гладенето с ютия също крият риск от травми. Действие, извършено без респект към правилата и без предварителна подготовка често води до неприятни последствия с различен размер и тежест. Всяка тренировка в айкидо започва с подготовка на ума и тялото, за да може да се разгърне пълноценно потенциалът му. Голямо внимание се отделя на загряването на всички мускули и раздвижване на ставите. Правим го с упражнения подобни на техниките, които ще се практикуват в основната тренировка. Така, когато започнем да работим усилено и умът ни е настроен на подходяща вълна, и тялото е подготвено за предстоящото натоварване. По този начин рискът от травма се намалява. Както при всяка физическа активност това зависи от практикуващите. Травмите ги правят хората, а не спортът.

Петя: Като всеки спорт или бойно изкуство, в айкидото може да се нараним, но затова загрявките са ни толкова важни. От началото се учим да пазим партньора ни.

Какво бихте посъветвали хората, които не се занимават с айкидо? Защо трябва да започнат да се занимават с това изкуство?

Петя: Бих посъветвала да дойдат на няколко тренировки и не да гледат, а да се включат в тренировката. Нещата които ще научат ще ги запомнят дълго време. Айкидото може да помогне на всеки.

Екатерина: Айкидо е път, по който да вървиш докато търсиш центъра си и в духовен и във физически смисъл. Аз имам моите причини да практикувам айкидо, но те може да не са основателни за друг. Погледайте, поискайте разрешение, всеки сенсей ще позволи да присъствате на тренировка, стига да спазвате правилата в доджото. Пробвайте, ако айкидо е парченце от Вашия пъзел, ще го усетите. Ако не се получи не губите нищо, ще сте с един опит по-богати.

От женска гледна точка айкидо помага ли ви да поддържате фигурата си?

Ния: Разбира се, всеки вид физическа активност помага, при айкидо не се получават силно изразени и очертани мускули като от фитнеса, получава се стегнато, красиво и силно тяло.

Екатерина: Да, със сигурност. Тренировките са много динамични и след час по облеклото ми няма сухо местенце. Айкидо е основният ми съучастник в борбата с наднорменото тегло. След раждането на три деца и една тежка операция бях обездвижена и отпусната, натрупала много излишни килограми. Постепенно започнах да се раздвижвам, стойката ми се изправи и походката ми придоби повече лекота. Свалила съм не повече от три килограма, но формата на тялото ми започна да се променя в желаната от мен посока.

Петя: Помага, но не може да се каже, че ми помага да отслабна. Помага ми в това да се поддържам.

Налага ли се да спазвате диети?

Екатерина: Според кантара ми е много наложително, но това просто не е за мен. Обичам храната и не се отказвам от това удоволствие.

Ния: Не.

Петя: Никога не ми се е налагало, но е препоръчително човек да не яде боклуци, защото на тренировки ще се изморява много лесно.

Какъв цвят колан имате?

Ния: Кафяв и тренирам за черен.

Петя: Имам кафяв колан и скоро ще се явя на изпит за черен колан.

Екатерина: Защитаването на по-висока степен в айкидо не те прави по-голям, а по-отговорен към тези, които те следват. Не отдавам голямо значение на цвета на колана, преди всичко служи, за да ти върже дрехата. Оранжев.

Станали ли сте по-дисциплинирани като цяло, откакто се занимавате с айкидо?

Екатерина: Не знам, това могат да кажат хората, които ме познават. Като работеща жена, съпруга и майка на три деца по принцип ми се налага да бъда дисциплинирана.

Ния: Да, определено.

Петя: Аз на практика израснах с айкидото и това ми даде много добра дисциплина. Мога само да благодаря на айкидото за всички качества, които ми даде.

Помага ли ви философията на айкидо в общуването с хората извън спортната зала?

Петя: Да, и то много. Айкидото ни учи най-вече на респект към хората около нас.

Екатерина: Със сигурност. Всеки час, прекаран в залата или посветен на същността на айкидо добавя сила на убеждението ми, че една конфликтна точка съществува, ако аз я допусна. Всеки проблем има повече от едно решение и аз съм отговорна да намеря този изход, който няма да нанесе щети на никого. Айкидо ме учи не само да избягвам сблъсък, но и да имам съзнанието, че във взаимоотношенията ми с други хора това е моя отговорност.

Ния: Да, айкидо и сенсеят ми Ивайло Петров са ме научили на много неща и определено са ми помогнали.

Какво бихте пожелали на читателките на Az-jenata.bg?

Екатерина: Три пожелания, задължително в този ред:

Хармония

Енергия

Път (посока)

(АЙ – Хармония, КИ – Енергия, ДО – Път (посока)

Петя: Пожелавам им да дойдат в залата и да се включат в тренировката. Нека опитат това бойно изкуство и няма да съжаляват за мускулната треска на следващия ден.

Ния: Да бъдат здрави, щастливи и да пробват айкидо!