Но за разлика от много обикновени български студенти, той е решил да не се примирява с българската действителност и да промени нещо. Свързахме се с него заради подетата от него инициатива за забрана на найлоновите торбички в България.
Алекси е започнал подписка в Интернет в подкрепа на идеята си и смята да я представи в Министерски съвет и в Народното събрание, когато тя набере достатъчно подписи.
Г-н Дамянов, какво учите?
В момента съм студент последна година по Европеистика в Софийския университет.
С какво се занимавате през свободното си време?
Тренирам източни бойни изкуства. Отчасти това ме кара и да подема тази инициатива. В бойните изкуства чистотата на духа и чистотата на движенията са решаващи.
Затова и съм се научил да не търпя и обществената нечистотия.
Защо решихте да предприемете борба с боклука и в частност с найлоновите торбички?
Те (найлоновите торбички) съвсем не са най-големия проблем на България. Нито дори най-големия екологичен проблем.
Но когато се постави за обсъждане голям проблем, повечето българи казват “аз не мога да направя нищо, от мен нищо не зависи”.
Затова реших да се обърна към решаването на един проблем, за което може да помогне всеки, ама наистина абсолютно всеки човек в България между 7 и 77 години.
Вярвам, че ако успешно решим някои от по-малките проблеми, като общество ще станем по-инициативни, по-борбени и ще се справяме и с големите проблеми.
Затова и мисля, че найлоновите торбички, едно екологично проклятие, което се е просмукало в живота на всеки от нас, са хубав повод за проява на обществено съзнание.
Защо са вредни за околната среда? Смятате ли, че обикновеният българин знае причината?
На първо място, за производството им се използва петрол – невъзобновяем енергиен ресурс и голям замърсител.
Но мисля, че не това е най-голямата вреда, която те причиняват.
Те не се разлагат, не можем да ги върнем обратно в кръговрата на веществата в природата. Независимо дали се намирате в голям град или в село, няма начин да ходите 5 минути пеша, без да видите поне една изхвърлена мръсна найлонова торбичка. Те вече са навсякъде. Засега не са чак застрашително много, но ако продължаваме да изхвърляме, без да събираме и да произвеждаме, без да рециклираме...
Сигурно поне веднъж ви се е случвало, докато ходите по улицата, в краката ви да се оплете мръсен найлон. Отвратително усещане. А ако беше така всеки ден? Или по няколко пъти на ден?
Особено в градовете, смешно-трагични са дърветата, накичени с найлонови торбички. Не искам след години децата ми да ме питат защо в буквара не пише, че кестенът ражда освен кестени през есента и найлонови торбички през лятото. Искам също, след години пак да използвам асансьора, а да не се пускам с шейна по стигналата до седмия етаж планина от найлонови боклуци.
Какво предлагате вместо използването на найлон?
Не държа да налагам мнението си за това. Мисля, че е по-добре да има една ефективно действаща забрана, а оттам нататък търговците и потребителите ще могат да развият въображението си. Дали ще са хартиени торбички, или такива от разградими пластмаси, дали ще си носим платнени пазарски чанти и мрежички, както правеха нашите баби и дядовци... изобщо защо да е само едно от тези неща. Стига само да се отървем от тази напаст, която представляват сегашните найлонови пликчета.
Знаете, че найлонът е навлязъл неимоверно много в нашия бит, как да се приучат домакинствата да не го използват и респективно да не изхвърлят толкова много вреден боклук?
Точно там е проблемът – че е много трудно хората сами, доброволно да извадят найлона от живота си. Има много неща, които не зависят от тях. Ако в магазина поискате от продавачката да не ви слага покупките в торбичка, тя насила ще го направи – така й е наредил шефът. Ако търговецът сам престане да предлага найлонови торбички, ще загуби клиентела – хората са отвикнали да си носят пазарски чанти и ще ходят там, където им дават такива за еднократна употреба. Ако ли пък магазинерът избере да бъде “еко” и започне да купува хартиени торбички или такива от разградима пластмаса (които както всичко “еко”, са по-скъпи), ще трябва да прави повече разходи, които няма да бъдат компенсирани от каквото и да е.
Затова мисля и че има нужда от малко намеса и поемане на отговорност от държавните институции.
Екологичният живот е скъп, а българите са бедни – как може да съвместим тези две реалности?
Ако има толкова много изхвърлени торбички, това означава, че сме носили нещо от магазина до вкъщи, преди да ги изхвърлим.
Не разбирам как имаме пари да купим нещата, които носим в торбичките, а нямаме пари, за да ги носим в еко торбички (ха-ха).
Сериозно, това, че сме бедни не е оправдание. Преди малко повече от година остров Занзибар забрани найлоновите торбички. Сега той е една от изключително предпочитаните туристически дестинации в Черна Африка. А знаете ли защо? Защото има красива и чиста природа. Пропуснах ли да го подчертая? ЧИСТА.
Как смятате че ще се отрази замяната на найлонови торбички върху икономиката?
Първоначално ще е трудно, няма нужда да се лъжем – търговците ще имат по-големи разходи. Може дори с типично българско хитроумие да се намери начин за заобикаляне на забраната. Но преодолее ли се един път, нещата ще тръгнат много по-добре. Всичко е по-добре, когато е по-чисто. От това да идват повече туристи, до това хората да ходят с по-добро настроение на работа, защото сутрин не газят купища боклук.
Не може без поне малко риск и поне малко усилие. Всичко в живота ни е така – не можеш да имаш нещо, без да го изстрадаш.
Как българският студент се грижи за природата?
Отговорът е между никак и въобще не се грижи (ха-ха). Наистина, Студентски град в София е направо погълнат от нашествие на найлон и пластмаса. Всеки хвърля, където и както му скимне. Падне ли мрак, настава истинска бомбардировка с торби с боклук през прозорците.
Това не говори никак добре за общественото съзнание на студентите. Подобна безотговорност няма да ни доведе до бляскави висини.
Не е рядко явление и вандалщината спрямо контейнерите за боклук. Да бяха паметници, че да предизвикват някакви бурни емоции, а то едни най-обикновени смрадливи гюмове!
Какво е вашето лично послание към младите хора в България?
Ще го кажа не само във връзка с тази инициатива, а по принцип. Бъдете активни! Не се примирявайте с несправедливостите или с нещата, които ви карат да чувствате, че не живеете добре. Борете се за това, което искате.
На какъв адрес могат да се присъединят Вашите съмишленици към петицията?
Всички могат да направят първата крачка и да помогнат на каузата, като се подпишат в петицията за забрана на найлоновите торбички. Тя се намира тук.