„Витамини за душата“ – Михаел Лайстер

Всеки изпада в емоционални дупки, понякога основателно, друг път без видима причина. Апатия, депресия, тревожност, живот по инерция. На кого не се е случвало? Изходът от дъното е само в една посока – нагоре. Михаел Лайстер е наясно с това; той идва от дъното и знае за какво говори.

„Витамини за душата“ ни дава нова перспектива! Директно, дори безцеремонно, Лайстер ни предоставя 33 целебни истини, които имат силата да ни отворят очите и да ни дадат тласъка, от който се нуждаем. Не захаросани и кухи фрази, а думи, които чуваме твърде рядко – разумни и логични.

Те имат тази способност – да помагат. За да се приближиш към себе си, да се сприятелиш със себе си. Да разбереш защо постъпваш така, а не другояче, и да се почувстваш по-добре. Да се гордееш със себе си. Да оставиш негативното зад гърба си. Да добиеш сили и смелост да се справяш с предизвикателствата. Да престанеш сам да си оказваш ненужен натиск и да загърбиш ограниченията, които сам си налагаш. Да вземеш от живота онова, което желаеш и да му се наслаждаваш.

Една-единствена книга, естествено, не е в състояние да направи всичко това за теб. Но ти можеш! А тя ще те подтикне и ще ти даде положителна и реалистична перспектива за живота и света около теб.

Михаел Лайстер е терапевт и консултант. Книгите му веднага се превръщат в бестселъри и са помогнали на хиляди хора.

Откъс

Вината не е твоя

Личната отговорност е един от най-важните принципи в развитието на личността. Безброй пъти съм писал за нея, почти във всяка от книгите ми има глава, посветена на отговорността. Тя е изключително важна – без нея цялото развитие на личността ще рухне. Звучи сериозно, нали? Нека да я разгледаме по-обстойно. Ако не поемем отговорност за случващото се в живота ни, губим контрол, губим и силите си. Стига се дотам, че не живеем своя живот, а някой друг ни води по пътя. Обвиняваме другите за лошото си положение и с това признаваме, че те ни влияят силно и са способни да променят живота ни към лошо. Допуснем ли това да се случи, влизаме в ролята на жертва. Надяваме се някой да дойде, за да направи живота ни по-добър, или допускаме други да ни нараняват и използват. Едва когато отново вземем скиптъра в ръка и проумеем, че лично носим отговорност за всяко положително или отрицателно събитие в живота си, си възвръщаме предишните сили.
Това беше най-краткото възможно обяснение за важността на личната отговорност.
Сега обаче ще кажа нещо привидно противоположно и неочаквано – вината не винаги е твоя. Много хора тълкуват принципа на личната отговорност погрешно, смятат, че само и единствено те са виновни за всичко случващо се в живота им. Това, естествено, не е вярно. В живота стават много неща, които не си избираме доб­роволно. Въпреки това не другите, а ние самите решаваме дали да понесем отговорността, за да елиминираме отрицателното влияние на случващото се. Както навярно си спомняш, изследвахме този принцип в главата „Животът е, какъвто е“. Работата е там, че не винаги разпознаваме достатъчно ясно дали нещо е причинено от нас, или от други. Ако по време на силна буря падне дърво и счупи прозореца на дневната, вината в никакъв случай не е наша. Това е очевидно и е лесно да го оценим. Въпреки това се налага да отстраним повредите и да почистим. Ако не го направим, няма кой. Това е един прост пример за лична отговорност. Какво става обаче, когато колегите се държат зле с теб, а ти търсиш вината в себе си, защото си мислиш, че не си нормален като другите? Какво става, ако се чувстваш отговорен за развода на родителите си, защото според теб си бил лошо дете? Какво става, ако вярваш, че си виновен за разпадането на последната ти връзка, въпреки че истината навярно е по-различна?
Хората се обвиняват за много неща, за които всъщност не са виновни. Както се казва, непрекъснато обуваме обувки, които не са нашите. В ня­кои случаи се стига до силно накърняване на са­мо­чувствието ни и оттам живеем с убеждението, че ние грешим, а другите – не, виждаме проблема само и единствено в себе си. Това, скъпи приятелю или скъпа приятелко, не е лична отговорност. Това е емоционално самоосакатяване и не бива да допускаш да те разруши.
В ежедневието се сблъскваме с много ситуации, когато погрешно се обвиняваме за разни неща. Понякога ми се дощява да напиша отделна книга за тези ситуации и мисля, че ще го направя, защото темата е изключително важна и оказва силно влияние върху живота ни. Но както и да е, сега говорим как да се справяме с неща, които са извън нашата област на влияние. Ще дам пример от ежедневието. С нетърпение очаквам да разбера дали ще разпознаеш себе си в историята.
Отиваш на работа. Шефът те вика и те прави на пух и прах. Допуснал си съвсем дребна грешка, но той е бесен и те обвинява, че с нищо не се справяш както трябва. Чувстваш се дълбоко засегнат. Отиваш си в стаята и те връхлитат съмнения, става ти зле. Все повече се убеждаваш, че не си в състояние да изпълниш и най-простите задачи. Въпреки че в действителност не си извършил нищо лошо. Допуснал си дребна грешка, която може да се случи на всеки. Шефът ти обаче е реагирал твърде емоционално и неуравновесено, защото в момента си има семейни проблеми. Може би бракът му не върви, може би е изгубил любим човек, или нещо не е наред с финансите му... или най-сетне е проумял, че коледният шоколад на „Линд“ се продава само по Коледа. Нищо от това не е по твоя вина. Ти не желаеш зло на ближните си, даже на шефа. Не си виновен, че той се намира в неприятна ситуация. Точно обратното. Ако зависеше от теб, коледният шоколад щеше да се предлага през цялата година. Не знаеш, естествено, какво се случва в семейството на шефа, затова приемаш единственото логично обяснение за поведението му – ти си неспособен, не работиш добре. Това не е честно, нали? Защото истината е, че шефът още утре ще забрави какво ти е наговорил, ти обаче ще живееш дълго с усещането за накърнено самочувствие.
Подобно е положението с почти всички конфликтни ситуации, които преживяваме. Навярно не мислиш сериозно, че дребните разногласия с околните стават причина за сцени на бесен гняв. Често зад тях се крие нещо друго. В повечето случаи хората си търсят свирка, за да изпуснат парата, да се освободят от напрежението. Звучи ужасно, но е разбираемо. И също така не е проява на благородство, а на слабост. Всички сме хора и е естествено да проявяваме слабост. Защо обаче не приемаме слабостите на своите ближни просто със съчувствие и разбиране, а веднага започваме да се съмняваме в себе си?

На книжния пазар от 30 май 2023 г.
Обем: 216 стр.
Издателство: „Ера“
ISBN 978-954-389-734-6
Корична цена: 17