Теодора Цанева. Снимка: личен архив.
Чувството да бъдеш носител на наградата „Златен пояс“ за най-добър спортист при жените в бойните спортове през 2024 г., получена от НАБС, е несъмнено изключително вълнуващо и вдъхновяващо. Това е признание за усилията, отдадеността и постоянството, които съм вложила, както и за подкрепата на целия екип около мен.
Награждаване с отличието "Златен пояс" 2024.
Тренирам от 3-годишна, когато баща ми за първи път ме заведе в залата. След това във времето за мен бойното изкуство карате стана начин на живот. Състезанията зад гърба ми са много, а успехите до момента са показателни за моята отдаденост на спорта.
Теодора е в залата от съвсем ранна възраст.
„Цената“ на победите и медалите е висока и включва много жертви, които често остават невидими за хората извън спорта. Най-големият компромис е времето – време, което иначе бих могла да прекарам със семейството, приятелите или просто в почивка. Често пропускам лични празници, събития и моменти, които са важни за мен, заради тренировъчния режим и състезанията.
Освен това, животът на спортиста изисква строга самодисциплина – ограничение в социалния живот, изтощителни тренировки, постоянна диета и стриктен график. Лишавам се от спонтанността, която много хора приемат за даденост.
Емоционалната цена също е голяма – справянето с напрежението, стреса и понякога самотата, която идва с това да бъдеш изцяло отдаден на целите си. Но въпреки всичко, когато държа медала в ръцете си, когато виждам гордостта в очите на хората, които ме подкрепят, осъзнавам, че всяка жертва си е струвала.
Не, това никога не ме е притеснявало – напротив, винаги съм се гордяла, че съм част от бойните спортове, независимо от това как те се възприемат от обществото. За мен тези спортове са символ на дисциплина, сила – както физическа, така и психическа, вървяща заедно със способността да преодоляваш предизвикателствата, независимо от стереотипите.
Фактът, че бойните спортове се асоциират предимно като „мъжки“, ме мотивира да тренирам и печеля още повече. Винаги съм вярвала, че спортът няма пол – важното е страстта, трудът и отдадеността, които влагаш.
Като шампион в боен спорт се гордея, че мога да вдъхновявам не само мъжете, но и жените, да им показвам, че няма ограничения за това, което могат да постигнат, ако вярват в себе си.
Смятам, че успехът ми е малка стъпка към промяната на начина, по който хората гледат на бойните спортове и спортистите в тях – не като на „мъжки“ или „женски“, а просто като поле за върхови постижения.
Спортът ме научи на много ценни уроци, които прилагам не само на татамито или в залата, но и в живота. Един от най-важните уроци е дисциплината – да останеш фокусиран върху целта си, дори когато е трудно или изглежда невъзможно. Разбрах, че постоянството и усилията, които полагаш всеки ден, се отплащат във времето.
Научи ме също така на самоконтрол – в спорта, особено в бойните изкуства, е важно да знаеш как да управляваш емоциите си, както в напрегнатите моменти, така и в големите победи. Това умение ми помага и в личния живот, когато трябва да остана спокойна и рационална в трудни ситуации.
Спортът ме подготви за житейските предизвикателства чрез умението да приемам провалите като уроци, а не като краен резултат. Всяка загуба е възможност да станеш по-добър, да анализираш грешките си и да продължиш напред.
Освен това, спортът ми показа колко важно е сътрудничеството и уважението – както към треньорите и съотборниците, така и към съперниците. Научи ме да ценя усилията на другите и да бъда благодарна за подкрепата, която получавам.
И накрая, той ме научи на смирение – да помня откъде съм тръгнала, да бъда благодарна за успехите си и никога да не спирам да се развивам като личност. Спортът не е само физическо изпитание, а и начин да изградиш характер, който да те подготви за всичко в живота.
Да, определено често срещам респект от мъжете, когато разберат, че съм шампионка по шотокан карате. Много от тях реагират с възхищение и интерес, защото бойните изкуства изискват специфична комбинация от дисциплина, сила и самоконтрол, която впечатлява хората, независимо от пола.
Интересно е, че понякога това дори променя начина, по който се отнасят към мен – с повече уважение или дори малко предпазливост. Но най-хубавото е, че разговорите често минават отвъд стереотипите, и започват да се интересуват от това какво наистина изисква шотокан карате – философията, техниките и отдадеността, които стоят зад спорта.
В същото време за мен това не е въпрос на това да впечатлявам или респектирам някого, а по-скоро възможност да демонстрирам, че бойните изкуства не са въпрос на сила или пол, а на характер, работа и уважение към този спорт и хората в него.
Преобразяването от нежната и спокойна страна на характера ми в силния и целеустремен карате шампион идва естествено, защото спортът ме е научил как да контролирам енергията и емоциите си.
На татамито става въпрос за фокус и дисциплина – влизам в режим, в който оставям всичко друго настрана и се концентрирам изцяло върху техниката, стратегията и духа на състезанието.
Това не означава, че загубвам женствеността или нежността си – просто изваждам на преден план другата си страна, която е силна, смела и готова за предизвикателства. Карате ми даде увереност и ме научи, че няма противоречие в това да бъдеш едновременно нежна и силна. Когато изляза от залата или състезанието, отново съм себе си – младата дама, която цени спокойствието и красотата в живота. Но моментът, в който трябва да се боря, отключва онази вътрешна сила, която карате изгражда у всеки спортист. Това е баланс между двете страни на личността ми, и именно този баланс ме прави това, което съм.
Да, случвало се е, макар и не често, да използвам уменията си от карате в реални житейски ситуации.
Но това, което е важно да подчертая, е, че бойните изкуства не учат на агресия, а на самоконтрол и самозащита. Карате ме е научило да избягвам конфликтите, когато това е възможно, и да използвам уменията си само в краен случай, ако наистина няма друг изход.
Само един или два пъти ми се е налагало да приложа основни техники, за да се защитя или да предотвратя ситуация, в която аз или друг човек можеше да пострада. Дори тогава обаче най-ценното не беше самата физическа техника, а увереността и хладнокръвието, които карате ми е дало. В повечето случаи присъствието, уверената стойка и спокойствието, които идват от бойните изкуства, са достатъчни, за да разубедят другия човек да продължи конфликта. Това е най-голямата сила на карате – не да използваш физическа сила, а да излъчваш увереност и контрол, които обезоръжават опонента още преди да се стигне до действие.
Да, като спортист спазвам строг режим, защото добрата форма и енергията са ключови за успеха. Храната играе огромна роля – тя е горивото, което помага на тялото ми да се възстановява и да функционира оптимално. Стремя се да се храня балансирано, като включвам много протеини, полезни мазнини, въглехидрати и витамини.
Що се отнася до сладките изкушения – не съм напълно строга със себе си. Позволявам си от време на време малко шоколад или нещо сладко, но винаги в умерени количества. Смятам, че е важно да има баланс, защото прекалените лишения могат да доведат до обратен ефект.
В основата на режима ми е не толкова да избягвам определени храни, а да изградя навици, които ме подкрепят като спортист – редовно хранене, хидратация и избягване на тежки, преработени храни. Когато се подготвям за състезания обаче, ставам по-стриктна, за да съм сигурна, че съм в най-добрата си форма.
Церемония на наградите "Златен пояс" 2024.
Преди среща си казвам, че трябва да дам всичко от себе си, защото знам през колко труд и лишения съм минала, колко време съм се подготвяла точно за този момент, когато излизам на татамито и е време да им покажа на какво съм способна.
През 2025 г. ми предстои да взема участие във всички състезания от спортния календар на федерацията. Мечтая да завоювам отново титлата световен шампион и през тази година!
Моето пожелание към читателите на Az-jenata.bg е да вярват в себе си и в своите възможности. Независимо дали преследвате големи мечти или малки ежедневни цели, не се отказвайте пред трудностите – те са просто стъпки по пътя към успеха.
Намерете онова, което ви вдъхновява, и го правете с цялото си сърце. Грижете се за тялото и ума си, защото те са вашите най-големи съюзници. И не забравяйте да се радвате на малките моменти в живота – те са истинското богатство.
Бъдете смели, силни и не спирайте да се развивате!
Снимки: личен архив.