Животът започва на 40! Ето 8 доказателства за това. Снимка: istock
Ако и вие наближавате възрастта, която започва с 4-ка (или пък отдавна сте я минали), може би се чувствате някак особено. Какво да очаквате оттук нататък? Според мнозина най-доброто предстои. Вижте и няколко доказателства за това:
За повечето от нас 20-те и 30-те години са свързани с намирането на свое място на пазара на труда. До 40-годишна възраст вероятно сте изградили кариера. Разбира се, сигурно сте направили много грешки по пътя, но сте се поучили от тези грешки. Това означава, че имате постоянен доход, или пък може би имате някакви спестявания.
Всеки изпада в трудни моменти, но вече разбирате как да устоите на бурята. Имате наличните ресурси, за да се поддържате и да се грижите за себе си. Или знаете къде да намерите помощ, когато е необходима.
Сега, след като сте преминали първите десетилетия на намиране на себе си и удовлетворяване на хората, най-накрая разбирате как да си поставяте цели и да решавате какво да правите с времето си. Можете да изберете да правите неща, които ви правят щастливи и да избягвате неща, които не го правят. Не е нужно да отговаряте на нечии други очаквания и сега най-накрая осъзнавате това.
Емоционалната свобода да правите каквото желаете се реализира напълно. Това се отнася и за обикалянето около хора, които не харесвате. Не е нужно да се примирявате с негативни хора и можете да изберете да бъдете около тези, които носят положителна енергия в живота ви. Създали сте вътрешен кръг от приятели и колеги, които ви подкрепят и издигат. В крайна сметка тази „група за подкрепа“ ще ви помогне през останалите години.
Когато навършите 40, вероятно вече сте се научили да се приемате такива, каквито сте, заедно с недостатъците и всичко останало. Не се страхувате да бъдете себе си и сте по-уверени в собствената си кожа. Няколко бръчки и сива коса вече не ви плашат. Тази новооткрита увереност може да ви даде енергия да преследвате нови хобита, да опитвате нови неща и да изследвате нови възможности.
С възрастта започвате да разбирате какво е важно в живота. Имате по-добро усещане за това, което ви прави щастливи. Разбирате по-добре важността на здравето. Не се страхувате толкова от смъртта, колкото някога, и сте по-фокусирани върху живота в момента.
Последните няколко години може би са ви помогнали да осъзнаете още повече колко сте благодарни за семейството си и добрите си приятели. По-малко се тревожите какво мислят другите за вас. Научавате се да казвате „не“ на хората и ангажиментите. Когато навършите 40, започвате да правите това, което искате и което работи за вас и вашето семейство; единствените мнения, които наистина имат значение, са вашите собствени.
Две неща, които винаги са били изтласквани настрана, сега са с приоритет, а грижата за себе си е едно от тях. Приоритизирали сте упражненията – да, те могат да са „нищо особено“ – просто разходки из вашия квартал, групови занимания, йога или медитация два пъти седмично. Но вие знаете колко ценни са всъщност те за вас и ще направите всичко възможно, за да отидете на тренировка.
Можете да намерите начини да си позволите да пътувате повече, ако наистина искате да го превърнете в приоритет. В крайна сметка може би вече предпочитате да преживеете нещо със семейството си, отколкото да купувате луксозни стоки.
Да, имате семейство/съпруг/съпруга/служители/домашни любимци, но вече не вземате решения въз основа на това какво трябва да правите. Вие вземате решения въз основа на това, което е правилно за вас, а това може да бъде много освобождаващо. Ако пък още усещате, че се съобразявате прекалено много с другите, опитайте се да помислите какво бихте правили, ако живеехте сами през целия си живот.
Какво би ви направило най-щастливи, най-пълноценни? Какво бихте преследвали? Разбира се, че няма да бъдете сами и най-вероятно не сте, но това е добро упражнение, което ще ви помогне да придобиете гледна точка върху решенията, които са подходящи за вас.
Познавате този глас. Този, който казва, че не сте достатъчно умни, достатъчно красиви, достатъчно силни, достатъчно богати. До 40 вече го познавате достатъчно добре, за да му кажете да млъкне. Можете да му кажете: „По-бавно... Знам, че предизвикателствата са това, което ме променя и ме прави по-добър. Знам, че се опитваш да ми помогнеш, като ми казваш, че не съм готов... но аз съм готов. Знам, че когато ти говориш, това е нещо, което ще ме направи по-добър, благодаря, че ми напомни и ме подтикна.“
Ако пък все още не успявате да овладеете вътрешния си критик, когато „чуете“ от него самокритика или съмнение, кажете му: „Не, благодаря!. Знам, че си тук, за да ме защитиш, но съм готов за това. Не ми трябваш точно сега, тръгвай си!“ Изглежда глупаво да си говорите сами, но опитайте – това само ще е още една стъпка към вашия по-свободен живот.