Аз съм ангел. От онези – с крилцата и бялата перушина. Леко съм нестандартен обаче. Често си забравям багажа на Седмото небе и слизам долу малко неподготвен. И се случва да разочаровам Бога. Не е за разказване, но понякога просто не се справям.
Моята човешка душа на земята въобще не ме забелязваше. През годините вършеше всичко не както трябва и с оправданието: “Слаб ми е ангелът!...”. Човекът сам не страдаше, но нараняваше другите. Аз не можех да го променя. Не можех да помогна. При цялото ми добро възпитание и обучение там – горе. И един ден Господ ме повика намръщен. Остави ме при себе си, а изпрати при душата ми Дявола. Двамата бяха задружни и успешни. Душата ми се препъваше в грехове. Полекичка тъмната половина превзе бялата в човека и той почерня – стана катранен.
Ангелското ми сърце страдаше. И помолих Господ за втори шанс. В края на поредната тъжна година слязох отново на земята. Бях взел със себе си един-едничък дар от Бога – частица от неговата всеопрощаваща любов. Дадох я на моята душа. Човекът долу се промени - пусна монета в кутията на бездомния, застанал пред окъпаната в светлини катедрала, погледна с обич към любимата, забеляза детето си, усети красотата на снежинките... Сърцето му се сви заради чуждите сърца. В края на старата година той изгони Дявола, който си тръгна намусен и с подвита опашка. Човекът сам се учуди на спокойствието, в което потъна сред близките си. И в снежната нощ той посрещна в дома си своята най- щастлива Нова година. С бяло в душата.
Казах ви, че съм ангел... Човешкото щастие не ми е чуждо...
* * *
Участва в конкурса “ Моята най-хубава Нова година у дома!”