Кърмих първото си дете до 7 месеца. Разболяхме се от шарка и послушах редовата педиатърка, че най-добре да прекратим кърменето. Глупаво е, че послушах един глупав съвет, но така е, когато сме млади.
Кърмих другото си дете до 1 годинка и 10 месеца. И именно за това искам да разкажа. Когато синът ми наближи годинка и всички знаеха, че все още кърмя започнаха да казват, че вече е време да спирам. Всички - баби, лели, съседки, приятелки. „Ти луда ли си?! До кога ще го кърмиш?!“.
Около 6 месеца по-късно ситуацията бе непроменена – ние се кърмехме, а всички наоколо крякаха, че е крайно време да спираме. Някои дори извадиха доводи, че кърмата вече била вредна. Аз им отговарях „До първи клас ще се кърмим. Ще му давам кърма в шишенце за голямото междучасие даже ...“ – на шега, естествено.
В месеците след захранването – 7-8-ми, кърменето бе вече само символично, сутрин и вечер по малко, за да сме заедно. На около 14 месеца се наложи да пътувам без него и тогава спряхме вечерното кърмене и останахме само с нашите си 5 минутки сутрин, когато сме сами и искаме да сме заедно. Така изкарахме до 22-тия месец. В началото на лятото просто и естествено нещата стигнаха до там, че няколко дена пропуснахме по различни причини и сутрешното кърмене, и така нашата кърмаческа одисея приключи.
Ако искате да кърмите не позволявайте на никого да ви дава съвети и да се меси във вашите си отношения. Кърменето не е само за хранене или поене. То е толкова интензивно и силно общуване, каквото няма да имате с детето си в никой друг период. Отдайте си го, отдайте му го. Колкото и двамата прецените – толкова. Това е висше благо, за което никой не може да ви налага решения.
Статията е част от специална поредица на Az-jenata.bg за майчинство и кърмене по повод Световната седмица на кърменето 1-7 август 2011 г.
Прочетете още: