Майчинство по италиански и по български
12.10.2011г. / 16 53ч.
Ивет Лолова
Книгата „Възможните майки“ – „Maternita possibili“ е мултикултурен проект, който събира историите на майки и не-майки от няколко националности, за да изгради образа на майчинството от началото на третото хилядолетие.
Какви са българските, италианските, полските, сръбските, канадските, френските, английските майки? По какво си приличат и по какво се различават? Как майчинството променя приоритетите на жените? Как се чувстват не-майките? На тези и на много други въпроси ще намерите отговори в книгата „Възможните майки“ на издателство „Скалино“. Малко повече от месец след българското издание излезе и италианското, премиерата на което се състоя първо в София миналата седмица, а в края на октомври ще се случи и в Италия.
Много малка част от разказите в двете издания се дублират – в българското има няколко италиански истории, една сръбска, няколко руски и украински, един френски сонет. В италианското има повече италиански текстове, малко български, английски, полски и френски. Тринадесет авторки – рускини и украинки не са писали на майчиния си език, а на български и на италиански.
„Това е съвместен българо-италиански проект, представляващ сборник с кратки, неподписани текстове 
на майки и не-майки. И в двете издания имената на авторките са изброени по азбучен ред в началото на книгата, но историите не са обвързани с конкретния автор.“ – обясняват Емилия Миразчийска и Райна Кастолди – съставители на книгата. Двете са част от преводаческия екип, а Райна е и издател.
Специално за представянето на италианското издание от Италия пристигнаха Роберта Морети – преводач и Ирене Аулета – педагог и автор на два текста в книгата.
Роберта Морети е превела текстове от три езика – френски, английски и полски. Тя е редактор на италианското издание и автор на един текст от него. „Въпреки различните характеристики на езиково ниво и особено в използването на умалителните мама, майка, дете – обясни Роберта, – текстовете са хомогенни по отношение на майчинството. Чувството се повтаря по подобен начин във всички култури.“
Ирене Аулета е кръстница на книгата. „Много се радвам, че за първи път в този сборник се събраха моите две души – на педагога и на майката – сподели Ирене. – Написала съм един текст като майка и друг – като педагог“.
В подготовката за книгата Ирене кани свои колеги – социални асистенти, педагози и социолози. Мислила е, че те ще се запалят по проекта като специалисти, но всички те дали изява на душите си като майки. Сякаш само са чакали тази покана, за да разкажат за своето майчинство. Тя е приятно изненадана, че въпреки различните възрасти, култури и националности има една червена нишка, която свързва историите на майките. В страниците на тази книга жените говорят помежду си, срещат се, дават си кураж в някои ситуации и сякаш се обичат, въпреки, че не се познават. Това е една от причините, поради които тя смята, че сборникът ще докосне много сърца – на майки и на бащи, които ще имат възможност да опознаят някои страни на жените, с които живеят и които обичат, и които може би за тях са останали малко непознати.“
Тя смята, че тази книга може да помогне на много майки, които четейки, ще си кажат: „Ето, гледай, тази майка изпитва същото чувство! Тази жена има същия страх! А тази има същите трудности като мен! Това е нормално. Значи и аз мога да бъда добра майка.“
На пръв поглед решението на съставителите да скрият и разбъркат автори и текстове е странно. Ирене Аулета е убедена, че книгата само печели от тази анонимност, защото на много майки им е трудно да разказват как се чувстват, поради страха да не бъдат съдени. Както тя пише в края на единия от своите текстове „Майките имат много голям страх да бъдат преценявани дали са добри или лоши.“ Анонимността в този случай гарантира спонтанността.
В заключение Райна Кастолди обобщи, че „Възможните майки“ представя динамичната картина на жените майки и не-майки от различна възраст, социално положение, професия, страни. По препоръка на читателите в италианското издание накрая има два празни листа, където всеки може да напише своята история, защото майчинството не е статично състояние, а се развива и променя.
На снимката: от ляво на дясно – Райна Кастолди, Роберта Морети, Ирене Аулета
Очаквайте интервю с Емилия Миразчийска и Ирене Аулета.
Прочетете още:
Коментирай
