Да научим детето да споделя още от детската ясла

Да научим детето да споделя с нас е един от най-ценните елементи в общуването родител-дете и е добре да започне от детската ясла. Бъдете сигурни, че когато порасне, тийнейджърът с лекота ще ви разказва всички „забранени“ случки с приятели и учители, докато другите родители ще бъдат в неведение.

Важен момент в споделянето е сигурността на детето, че няма да бъде наказано, ако сподели, че е направило беля или е постъпило неправилно.

В зависимост от характера си някои деца споделят по-лесно – бъбривите и екстровертите, докато на меланхоличните и стеснителните трудно ще им отворите устата.

Започнете още от детската ясла и градина с простичкия въпрос, който учи на вежливост и искреност: „Как мина денят ти?“, „На какво играхте днес?“ и т. н.

Родителят е най-добрият съветник и утешител на детето си. За да го мотивирате да бъде искрено, разказвайте му и вие за вашата работа, за отношенията си с баба и дядо, за плановете ви за уикенда или бъдещата почивка на море през лятото.

Поставете го в кръга на семейния съвет, включвайте го в семейните разговори. Така то ще се чувства пълноценен член на фамилията, самооценката и самочувствието му ще растат.

Но понякога след дълги периоди на доверие може да настъпи срив и изведнъж малчуганът да замлъкне. Отделете специално време за разговор – 10-15 минути са достатъчни. Попитайте го дали вие не сте сбъркали с нещо – възможно е детето да е разбрало, че криете нещо от него. Изчистете отношенията си.

Можете да му разкажете за вашите проблеми на неговата възраст. Поинтересувайте се как то би постъпило. Намерете компромисно решение.

Независимо дали става дума за тревожна случка в училище, със съученици или съседи, бъдете дипломатични и пазете авторитета на учителя и на родителя. Не нападайте, не критикувайте и не настройвайте детето си срещу другите. Обяснете му, че в живота постоянно ще се среща с трудности заради сблъсъци на характери и ценностна система. Най-важното е то да отстоява възгледите си.

Не е добър урок съюзяването с детето срещу баща му или баба му, като използвате фрази като: „На мен всичко можеш да кажеш!“, „Бъди сигурен, че няма да кажа на татко ти!“, „По-добре не казвай това на баба ти!“

Честността, доверието, искреността трябва да бъде кодът за взаимоотношенията между всички членове на семейството ви.

Има проблеми, които са извън капацитета на родителя. Тогава може да се обърнете за помощ към специалист – най-лесният и директен начин е да потърсите училищния психолог. Ако детето ви е по-малко, не се притеснявайте да се консултирате с педиатъра ви. Познавайки семейството ви, детските лични лекари могат да ви дадат ценни съвети.

Снимка: Reuters

Прочетете още:

• Кой възпитава децата – родители или учители?
• Големите притеснения на децата ни в училище не са от уроците
• Детето – добро вкъщи и хулиган в училище