Детската астма се лекува успешно

Според съвременните разбирания астмата е хронично белодробно възпаление. Това е най-разпространеното и социално значимо заболяване сред неинфекциозните болести. Лечението й е скъпо и продължително, а ако не се лекува правилно с напредването на възрастта на болния и развитието на астмата става все по-скъпо и по-неефективно, като често се стига до постъпване в болница и до инвалидизация.

По данни, изнесени на пресконференцията, потенциалните и настоящи астматици у нас са 2 милиона, 480 хиляди от тях – диагностицирани. Болните от астма в целия свят са 300 милиона, което е в пъти повече спрямо другите най-разпространени и социалнозначими болести – диабет (150 милиона) и СПИН (40 милиона). Директните и индиректните икономически разходи, свързани с астмата са също огромни – 17.7 милиарда евро годишно в Европа.

При децата в повечето случаи астмата е с алергична природа. Обикновено е провокирана от инфекции, най-често вирусни. Тя протича атипично. Характерните симптоми са свиркащо дишане, кашлица, намалена физическа активност на децата и нощни събуждания. В 80 % от случаите на детска астма първите симптоми настъпват в периода от 0 до 5 години.

По световни епидемиологични данни разпространението на астма при децата е с честота около 10%. В България децата с лека и умерена персистираща астма са около 15 000. От тях едва 2500 получават всеки месец контролираща терапия.

Изключително важно за поставяне на диагнозата бронхиална астма и за контрол на лечението й, е функционалното изследване на дишането. То дава информация за типа дихателна недостатъчност.

Известно е, че противовъзпалителното лечение при деца с астма трябва да започне рано и да бъде достатъчно продължително. Подборът и дозировката на медикаментите става според етапа на развитие, до който е достигнала болестта, при спазване на стъпаловидния подход.

Глюкокортикостероидите повлияват един от основните механизми на астматичното възпаление и са златен стандарт при лечението на астма. Инхалаторите не дават системни странични ефекти и в повечето случаи са достатъчни за овладяване на астмата и осигуряване нормален живот на детето.

Понякога, когато лечението с кортикостероиди не дава достатъчно добър резултат и дозата се налага да се повиши до вече не толкова безобидни нива се преминава към нов клас медикаменти – левкотриеновите антагонисти. Те блокират един от основните медиатори на възпалението при астма (левкотриени). Така се осигурява по-добър контрол върху заболяването и е възможно намаляването на дозата на кортикостероида.

В България вече има достъпен медикамент от групата на левкотриеновите антагонисти (Singulair), които НЗОК включи в листата си и заплаща 100 % за деца от 1 до 15 г. възраст. От септември месец тази година той се изписва без протокол от пулмолози, алерголози и педиатри. Това са европейските стандарти за лечение на астмата, които се прилагат и в България. Българските специалисти имат вече 4-годишен опит с този вид медикаменти и резултатите от първоначалните изследвания са повече от обнадеждаващи. Те показват, че при неадекватно контролирана астма, добавянето на левкотриенов антагонист подобрява вентилаторната функция, намалява нуждата от инхалации, подобрява симптомите не само от страна на астмата, но и от носа. Ефектът е налице и при възрастни, и при деца, без да се регистрират сериозни и изразени странични ефекти.