Детските сливици

Обикновен работен ден в консултативния кабинет по ушно-носно-гърлени болести. Влиза поредният пациент – тригодишен малчуган с майка си, която веднага атакува: "Идвам да му извадите сливиците. Той е с хроничен тонзилит и често боледува от хрема, кашлица, зачервено гърло с висока температура. Толкова здрав беше, а като тръгна на ясли – от болест на болест. Отровихме го с антибиотици, а мен ще ме изгонят от работа, толкова болнични съм взела. Оперирайте го, докторке, да ми светне пред очите!" Оглеждам резервирано модерната, "образована" майка – частен случай на общо явление. Тя е наясно с диагнозата, а от нас се иска да "кръцнем сливиците". И мъките й ще свършат.

Сякаш прочела мислите ми, се намесва влязлата с допълнителен въпрос предишна пациентка: "Мъките няма да свършат. Махнаха ми сливиците, цял живот си влача фарингита. Детето ми имаше лаещи кашлици със задушаване. Оперирахме го, а пет бронхопневмонии направи и все по санаториуми заради астмата го водя!" Не се учудвам -това е резултатът от прибързаното решение. За съжаление потърпевшо е детето.

Кога трябва да се оперират сливиците?
Труден и отговорен въпрос.

Сливиците са разположени като стожер на границата между външния свят и вътрешната среда на човешкия организъм. Те са не само "механичен филтър", но и имуноген "разузнавач". Чрез тях ние се нагаждаме по-добре към постоянно променящата се околна среда. А двойно по-необходими са на неукрепналия детски организъм, поради което често децата имат "големи сливици". Но големината им не означава, че са болни.

Сливиците трябва да се отстраняват само при т. нар. "синдром на частично запушване на горните дихателни пътища". Обикновено при деца до 3-годишна възраст с огромни, почти допиращи се една до друга сливици се появяват т. нар. апноични паузи – по време на неспокойния им сън дишането се задържа и след това се чува силно похъркване, дори могат да се изпуснат по малка нужда и да се събудят с плач. При такива случаи, поради хроничния "кислороден глад", растежът е под нормата, апетитът е намален, появяват се изменения в белия дроб и сърцето. Говорът им е гъгнив (като че ли устата им е пълна), а гълтането на твърда храна е силно затруднено. Препоръчва се тези малчугани дълго време да бъдат на кашава, бебешка храна, защото повръщат твърдата. Въпреки че децата са малки, тонзилектомията се налага, дори и да не боледуват често "от гърло".

А кога можем да поставим диагноза "хроничен тонзилит"? Много важни са данните на родителите за честотата на ангините (острите тонзилити). В предучилищната възраст е нормално детето да преболедува 3-4 пъти от гнойни ангини, главно през студените месеци. Обикновено в ранната възраст, докато майките си гледат децата в къщи, те боледуват по-рядко. Разбира се, от голямо значение са и условията на живот – влажното, нехигиенично жилище, по-замърсените индустриални райони, както и по-ранното отбиване на кърмачетата влошават здравето на детето. Но щом тръгне на детски ясли и най-здравото дете започва да боледува по-често.

Колкото и добре да е гледано едно дете, честите инфекции не могат напълно да се избегнат. Започват острите катари на горните дихателни пътища, които често се причиняват от вируси. И веднага следва изнежването – навличане с много дрехи, често прибягване до антибиотици и неправилно лечение (майките спират антибиотика преждевременно, щом само спадне високата температура). Така се затваря порочният кръг на непрекъснатото боледуване. В крайна сметка детето се води вече "често боледуващо" и след 1-2 гнойни ангини единственото спасение се търси в оперирането на сливиците.

Специалистът по УНГ болести е този, който от разговора с родителите, както и по някои общи признаци ще прецени нуждата от операция. Ако сливиците са почти постоянно зачервени, а при натиск от естествените им гънки изтича рядка, неприятно миришеща гной – това е един от белезите за "лоши" сливици. Този признак се търси най-рано 3-4 седмици след последното боледуване с висока температура. Подчелюстните шийни лимфни възли постоянно са леко увеличени и болезнени, след остър тонзилит продължително време се задържа температура 37, 2 – 37, 4 °C. Реакцията за утаяване за еритроцитите не се нормализира дълго време, детето е вяло, липсва му апетит.

Острите, повтарящи се тонзилити, които нямат последствия, са често показателни за намалените защитни сили на организма, т. е. имунологичното равновесие е нарушено. Ако това е временно явление – след изтощително инфекциозно заболяване – жлезна треска (инфекциозна), мононуклеоза, рубеола, морбили, паротит, варицела, бронхопневмония, няма нищо страшно. С общоукрепващи средства, гимнастика, подходяща калорична храна, защитните сили на организма ще се възстановят. Но ако зад "честите простуди" се крие имунен дефицит, и то вроден, тонзилектомията няма да помогне, а дори ще навреди. Често тези деца имат намалено количество имуноглобулин "А", което е наследено от родителите. Външно повечето от децата са светли, руси. Дълго време след оздравяването от гърлото им се изолират различни бактерии. При тях по-големите сливици са за сметка на по-вялата им функция. За да им помогнем, образно казано, трябва да им "залепим" още две сливици.

Съществува и заболяване, свързано с вродена имунна недостатъчност. Тези деца нямат сливици и лимфни възли. За тях баналните инфекции са много опасни, те застрашават живота им.

А как стои въпросът с по-задълбочени усложнения, когато при ревматизъм или бъбречно заболяване на детето трябва да се реши дали да се отстранят "огнищата на инфекция" ? Безспорно е доказано, че тонзилитите понякога са източник на особена група стрептококи, които пък са причинители на остър гломерулонефрит, на ревматизъм, подостър бактериален ендокардит и т. н. Причинно-следствената връзка се търси между ангината и острото заболяване в далечните органи. Това ще установи лекуващият лекар. Причинените от стрептококи ангини се лекуват успешно.

При деца с остри тонзилити, които предизвикват атака на нефрит или нов ревматичен пристъп препоръчваме сливиците да се отстранят още при първите пристъпи. Когато заболяването е хронично, преминало е във фазата на особен вид реакция, т. нар. "автоимунна реакция", организмът създава сам антитела срещу собствената си тъкан, която играе роля на неразпознат, чужд агент. В този случай премахването на сливиците е вече без значение.

Напоследък все повече вълнува въпросът: Необходимо ли е да се оперират сливиците на алергичните деца? При по-малки деца (под 7 години) със скрита или леко проявена алергия – категорично НЕ! При тях често се среща шарен, "географски" език, т. нар. "млечна" екзема по бузите и крайниците, водниста и повтаряща се хрема, която трудно се поддава на обикновеното лечение, суха нощна кашлица, без повишена температура. Много често деца с повтарящи се субхордални ларингити (пристъпна, лаеща кашлица, главно през нощта, придружена със задух при вдишване), в по-късните години след операцията на сливиците влошават здравето си, защото алергията се задълбочава, прераства в алергичен риносинуит, синобронхит. След отстраняване на сливиците на деца, които страдат от спастичен бронхит, пристъпите зачестяват, заболяването се задълбочава, развива се бронхиална астма.

Само при доказана причинна връзка между ангините и астматичните пристъпи (бактериална алергия към същите бактерии, които се изолират и от болните тонзили) оперативната намеса е оправдана. Във всички други случаи на доказана или предполагаема алергия тонзилите се запазват.

Да не забравяме, че нищо в организма не е излишно, особено ако е лимфна тъкан, а сливиците, които са четири на брой, произвеждат B-лимфоцити, които са толкова необходими за имунната защита. При сегашната епидемия от СПИН, когато хората умират от банални инфекции, е непростимо без особени показания, с лека ръка да отстраним един незаменим имунен орган. Да не говорим за така често срещания при хора без сливици хроничен фарингит – с чувство за съхнене, дразнене, като че в гърлото има чуждо тяло, което не можеш да изкашляш. Гласът често спада, дори и когато професията не е свързана с напрежение в гласните струни.

При децата без сливици се разраства и възпалява езичната сливица, която се намира в корена на езика и не може да се оперира. Това разрастване понякога заема долната част на тонзиларните ложи и наподобява остатъци от ненапълно изрязани сливици. При възпаление на тази лимфна тъкан също може да се появят болки при гълтането, на лош дъх в устата. Лекуването на възпаленията не е оперативно, а с лекарства.

Две думи и за "пълните деца", които майките или бабите от обич прехранват. Покрай многото кабинети, които обикалят, те често попадат и при нас. Разбира се, сливиците им често са уголемени, но не са гнойни, не "запушват" гърлото и не трябва да се оперират. Нощем тези деца хъркат силно поради двойната, лоена брадичка, но дишат без паузи в дишането. И най-главното – доказано е, че след тонзилектомия телесното им тегло по редица причини се повишава.

И така, скъпи родители, не бъдете толкова настоятелни. Това понякога е в ущърб на вашите деца. Оставете лекарят специалист да прецени дали детето трябва да се оперира. Не напразно нашият мъдър народ е казал:

"СЕДЕМ ПЪТИ МЕРИ – ЕДИН ПЪТ РЕЖИ!"

Безоперативно лечение на сливици по метода акупресура
за контакти: (02) 987 40 99