Моето дете тръгва на детска градина

Рядко се срещат деца и родители, които да не са имали проблеми с адаптирането в детската градина. Родителите на по-малките деца трябва да са особено внимателни и добре подготвени.

Като първа крачка е добре да започнат един или два месеца по-рано да разказват интересни и забавни истории от живота в детската градина. Детето само ще прояви интерес, ако майката отваря в съзнанието му прозорчета с красиви и приятни неща. Детската градина трябва да изглежда като едно желано място. Бихте могли дори да минавате покрай близката забавачка и да "завиждате" на децата, които си играят там. Те не са със своите родители, но не се страхуват, защото за тях се грижат хора, които ги обичат и забавляват. Задължително е да обясните, че това е едно изцяло детско място, и че там родителите само ще пречат на игрите. Всяко дете иска неговата майка да остане с него през целия ден, но е нужно да бъдете ясни по този въпрос. Разбира се, първите дни може да влезете за малко в стаята и дори да се запознаете с бъдещите му приятели. Изразявайте своето възхищение от обстановката, от играчките (то също може да вземе своя играчка и да я покаже), кажете, че и на вас ви се иска да сте отново дете, но за съжаление няма детски градини за възрастни. Ако въпреки вашето положително отношение детето ви плаче и не иска да остане, постарайте се раздялата да не продължи безкрайно дълго. Не се чувствайте виновни и не показвайте своето притеснение, вие не изоставяте детето си. Не забравяйте, че по правило детските възпитателки са наистина внимателни и добри с децата. Те няма да наранят вашето дете. Не се поддавайте на паника и мрачни мисли!
За да се чувствате по-добре, вземете детето си по-рано следобед и му покажете колко много го обичате, като го целувате, прегръщате и поздравявате за неговата самостоятелност. То вече ходи на детско училище и вие се гордеете с него. Разговаряйте за всичко, което се е случило в детската градина, вие също може да споделите случка от вашия ден. Детето ви трябва да се чувства важно и значимо в този труден за него момент. Вашата близост е от най-голямо значение... Но все пак, нека тази близост повече да помага на детето да порасне свободно, смело и самостоятелно, отколкото да го разглезва и прави зависимо. Такъв подход към трудните промени ще спести напрежение, както на вас, така и на вашето дете.
Бъдете смели и естествени, вие най-добре познавате себе си и своето дете. Когато близостта и приятелството са налице, пътят е лесен.