Един човек, който за мен е всичко

Искам да ви разкажа за един човек, който за мен е всичко! Един човек, чието съществуване осмисля моето! Един човек, който многократно е доказвал своята обич и закрила и в чиято преданост съм се уверявала многократно.

Когато става дума за приятелство между двама души аз често пъти си повтарям една много силна максима, която е изключително мъдра и ценна за мен. Тя звучи ето така “Истински приятел е този, на когото би могъл да се обадиш посред нощ с едно тежко признание, което не би могъл да споделиш с никого другиго, а именно: “Убих човек” и последвалата реплика от негова страна да бъде: “Добре, да решим тогава къде ще копаем”! Без излишни въпроси, без обвинения. Просто тази силна реплика за мен е доказателство какъв е човекът отсреща ми. Аз не бях способна на подобна реплика до скоро, но се научих да ценя близките си хора и вече смело мога да я изрека!

Моят приятел не един път ми е помагал в трудни моменти, когато ми е било най-тежко, когато съм била на дъното, когато ми е било пусто и сиво. Той е пренебрегвал себе си в името на моя комфорт и щастие и затова искам да ви разкажа за него. Казва се Любослав и е най-истинския човек, който познавам, най-предания приятел, който някога съм имала в живота си. Той е невинен и чист като малко дете, което с усмивка посреща всяко едно предизвикателство, изпречило се на пътя му и всячески се стреми да отстранява мрака и пустотата, които го заобикалят. Той е една позитивна личност, която е способна да открие зрънцето добро дори там, където е невидимо или нищожно малко, че едва се забелязва от хората. Но той го съзира със своя позитивизъм и го предава на околните, които се заразяват от неговия оптимистичен поглед и безгранична вяра.

Любо е моето най-голямо съкровище, но аз го оцених доста късно. Пренебрегвала съм го, наранявала съм го, обръщала съм му гръб, когато е имал най-силна нужда да бъда до него! И въпреки всичко това той не ме предаде. Той ме обичаше, изслушваше, грижеше се за мен, макар и с нищо да не го бях заслужила. Само една извисена личност е способна на това и само едно чисто, искрено приятелство би устояло на подобни изпитания. Но нашето премина през много препятствия по пътя на своя градеж и днес е по-силно от всякога. Неразрушимо е, защото е изстрадано. Днес, вече като зрели хора, ние си вярваме безгранично и доверието стои в основата на силната връзка помежду ни. Но не мога да не си задам въпроса, защо трябва да нараняваме най-близките си хора толкова много, за да съумеем в последствие да достигнем до прозрението колко скъпи са те за нас всъщност! Защо им причиняваме страдания, а след това съжаляваме за стореното, но понякога се оказва прекалено късно за разкаяние! Риторични въпроси, чиито отговори не мога да открия. Но се надявам да се поуча от грешките, които осъзнавам и да докажа своята признателност и благодарност към най-скъпия ми приятел!

“Нямаш нужда от много приятели, нужни са ти двама-трима, но такива, че в сърцата им части от твоята болка да има...”

* * *

Участва в конкурса Приятел в нужда се познава
Един подарен ден
Атомната бомба и най-добрата ми приятелка Стефи
Моите приятели
Рицарят със синия Опел
С едно име – Александър
Когато всички си тръгват, тя е до мен
Моята любима дружка Зюмба