Тази прекрасница

Забързани стъпки гонят препускащи часове
Тик – так,
Отмерват токчетата.
Тротоарите са секундарници по-точни от часовника.

Градът се върти, без да му пука за сезона,
Боботи и тича все така до вечерта.

А тя вдиша, вдиша дълбоко, широко
И дъха спира,
Тази прекрасница – Есента.

Напращяла,
Погълнала лятното слънце, като огнено топче,
Насъбрала – златно съкровище.
Народила е обли и сладки плодове.

Натежала,
Преяла с усмивки от лятото,
Се отпуска лениво с прозявка
И издиша, издиша доволно върху ни – златни листа,
Постила ни цветни килими,
Посипва ни с пъстри,
Пищни богатства – маниста, гердани,
И дарява, дарява
Тия плодове, тия житници с нежни класове,
Едри гроздове, набъбнали от сладостен сок,
Опиянява,
Обещава да грее в зимните вечери
Със спомен от лятото.

Участва в конкурса Есенно настроение в думи

Прочетете още:

• Есенни стихове
• Есента в мен
• Есенна мелодия
• Елегия за спомени
• Дюселдорфска есенна носталгия
• Хора с усмивки под ръка
• Есенни ритми
• Женско есенно настроение
• А ти разбираш ли есента?
• Моята малка сладка есен
• Малка есенна история в червено
• Есенна емоция
• Тяхната есен
• Случката с „бедното дете“
• Есенни сестри
• Есенни въпроси
• Да сме по-разбрани, по-сърдечни и позитивни тази есен
• Есента ме прегърна
• Красотата на листопада и красотата отвътре