Прощалното писмо на Маркес

31.01.2005г. / 10 47ч.
Аз жената
Прощалното писмо на Маркес

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

Коментар: Маркес, това е велик, мъдър, грандиозен,, титан на литературата! Той няма еталон... Той е единствен! Велик!
Ирена Иванова, 22 г.

Коментар: Това е моята философия на живот. Обичам ви! Особено теб, Любо...
Петя Гигова, 23 г.

Коментар: Най-нежното и прочувствено излияние, което съм чела някога... Винаги, когато го чета настръхвам. Чувствено, нежно, по детски чисто и непорочно. Напомнящо, приканващо... просто съкровено.
Александра Къкринска, 18 г.

Коментирай
2 rate up comment 1 rate down comment
коко ( преди 12 години )
много хубаво жалко,че не е от Маркес
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3 rate up comment 0 rate down comment
Анелия ( преди 12 години )
3 rate up comment 0 rate down comment
veneta ( преди 12 години )
МАРКЕС, НАИСТИНА Е ЧОВЕК НА КОГОТО ИМА ЗАЩО ДА МУ СЕ ВЪЗХИЩАВА МЕ,НО ЗАМИСЛЕТЕ СЕ ,КОЛКО МУ Е БИЛО ТРУДНО ДА ЖИВЕЕ ,СЛЕД КАТО Е ЗНАЕЛ ВСИЧКО ТОВА ,ЗА КОМЕНТАРА СИ СЪДЯ ПО СЕБЕ СИ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 1 rate down comment
Димитър ( преди 12 години )
СЪЖАЛЯВАМ ЧЕ ЩЕ ВИ РАЗОЧАРОВАМ--ТОЗИ ТЕКСТ НЕ Е ОТ МАРКЕС!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4 rate up comment 0 rate down comment
sonia ( преди 12 години )
2 rate up comment 0 rate down comment
Магдаленчо ( преди 12 години )
Не искам от него и минута в повече от това което ми е отредено. Маркес е готин, ама това са плагиатства. Няма такова нещо като ще обясня- няма. Просто казваш това което искаш да кажеш и правиш това което смяташ, че е правилно. Никога, ама никога на забравяй, че отговаряш за всяка своя дейност-добро, лошо, за благото на другите, за твоето собствено аз, за децата си, за родителите или за природата. Каквото и да сториш - обичаш, мразиш, безразличен си или просто имитираш другите - бъди готов да застанеш на крака и смело да защитаваш позицията си- който и да ти иска обосновка или обяснение. Бъди човек за да те виждат като човек, бъди любящ за да те обичат. Учи другите, но само на това, в което си убеден, че си най-добре подготвен. Иначе просто се учи от другите. Ние сме социални жевотни, но можем да бъдем и единаци, и лидери, и изпълнители и просто хора. Обичам човека, обичам и един специалин за мен човек, обичам и децата си тези които съм създал и тези които мисля да създам - но най-много обичам да разбирам живота на другите.......
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
Hristo ( преди 12 години )
neveroqtno e tova ,4uvstvam se jiv i okrilen.......
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
valentin ( преди 12 години )
Specialno za Stanislava Тихо ,тихо .Ще събудим мечтите.Тихо ,тихо да не ни разберат звездите .Но защо,нали тя е звезда ,нали тя е една от тях ,създадена да свети и озарява небето.Ще ти разкажа приказка ,моята приказка.За него ,за нея ,за тях двамата .Те се срещнаха ,случайно ,почти неочаквано ,но дали не се търсеха отдавна ,никой не знае или не си признават. И се отвори небето , онемя морето ,сльнцето сьщо изгря за тях и застана очакващо .Какво чакаше това сльнце нали тя беше неговото сльнце.А се бяха чакали ,чакали ,чакали ,а като се намериха защо не се срещат ,пак никой не знае.Той се беше отчаял от тьрсене ,но се надяваше да я срещне ,имаше всичко само не и нея ,вечно тьрсеше любовта на живота си .Някой му беше казал ,че любов няма, защо го нямаше този някой сега ,да му изкрещи ,че любов има ,че я е намерил. Друг му беше казал .че това само мечти ,а какво като бяха само мечти ,те си бяха неговите и никой не можеше да му ги отнеме. Един ден те се срещнаха ,той спря ,тя спря ,целият свят затаи дьх ,бяха се тьрсели и сега се намериха ,на него му се подкосиха краката ,чак не му се вярваше ,че я вижда , но тя само се усмихна и каза - ти ме обичаш и аз те обичам ,но всичко друго е невъзможно ,ти си във твоят свят , а аз във моят .Но защо,попита я той ,вчера те срещнах и искам и утре да живея със теб.И тя тихо промълви Живей днес ,защото вчера няма да се върне ,а утре може и да не дойде.И си продължи по своя път ,а той остана безмълвен ,но не се отчая ,продължаваше да я чака така ,както първия път когато му трепна сърцето за нея Има ли любов ,няма ли ? Май и той се обърка ,но се надяваше и чакаше ,все някога ще я срещне, онази голямата ,вълнуващата и разтърсващата ЛЮБОВ.А има ли любов? А ти вярваш ли в приказки? МЕЧТИТЕ СА ЗА ТОВА ,ЗА ДА НЕ СЕ СБЪДВАТ .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
valentin ( преди 12 години )
2 rate up comment 0 rate down comment
Петя ( преди 12 години )
Написаното от един човек е осъществимо от хиляди други. Споделеното, ще породи размисъл в друг. В крайна сметка, всеки е мъдър в своя свят, през своята призма. Но не мога да проумея защо написано от друг трябва да отключи човешкото в мен?! Не доумявам, как този, който се озърта, другият какво ще каже или помисли има смелото очакване да получи искреност и топлина?! Не разбирам, как хора претоварени от предрасъдъци, сковани в своята гордост и еснафски манталитет; същества, които през целият си живот се допитват до мисълта си кога е разрешено, дали е допустимо да изразяват човешкият си образ, вълнения и чувства могат да се понасят и мъдро да клатят глави?!Може би много неща не мога да разбера, но се радвам, че съм ЧОВЕК освободен да тълкува живота и поведението си, свободно и необременено, идентично с прочетеното-написано от великата ръка на Маркес...Недопустимо е да изискваш топлина, без да можеш ти самият да я разпръснеш край себе си!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар