Прощалното писмо на Маркес

31.01.2005г. / 10 47ч.
Аз жената
Прощалното писмо на Маркес

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

Коментар: Маркес, това е велик, мъдър, грандиозен,, титан на литературата! Той няма еталон... Той е единствен! Велик!
Ирена Иванова, 22 г.

Коментар: Това е моята философия на живот. Обичам ви! Особено теб, Любо...
Петя Гигова, 23 г.

Коментар: Най-нежното и прочувствено излияние, което съм чела някога... Винаги, когато го чета настръхвам. Чувствено, нежно, по детски чисто и непорочно. Напомнящо, приканващо... просто съкровено.
Александра Къкринска, 18 г.

Коментирай
2 rate up comment 0 rate down comment
Йоана ( преди 12 години )
Това е най-нежния,най-пленителния и най-истинския текст който някога съм чела.Тои достига до сарцата на хората и ги карта да бъдат по добри,да обичат и изразяват чувствата си.В него се говори за живота и за реалното,за това че днес е сега,а утре може изобщо да не доиде!Според мен просто е страхотен.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
Bogdan V ( преди 12 години )
Ami tova e neshto naistina mnogo hubavo i na koeto nie horata trqbva da se obichame,uvajavame ,pomagame,a ne sas zloba da mislim kak i po kakv nachin da unishtojim drugia.Neka ne zabravqme,che idvame ot prastta i se vrashtame tam i che nikoi ne e zanesal tam,prosto ostava edno otnoshenie kam teb,nego blijnia.Blagodarq na Neli Borisova che mi go dade da go procheta.Blagodarq ti ot cqloto si sarce,Neli.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6 rate up comment 0 rate down comment
Красимир Иванов ( преди 12 години )
На този свят му липсва духовност! Но защо ли е така? Може би не ни достига знанието за това кой сме и защо сме тук, или силата, волята да бъдем себе си! Понякога се замислям в какъв свят бихме могли да живеем- после поглеждам през прозореца или слушам новините по някой тел. канал! Жалко! А светът можеше да е друг! Единственото, което трябва да направите, е да спасите собствения си свят! Само така бихме могли да поправим и онзи другия, в който всички ние живеем.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
sonia ( преди 12 години )
2 rate up comment 0 rate down comment
Стилян ( преди 12 години )
Наистина има какво да направим по въпроса....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
sonia ( преди 12 години )
unikalni sa i dvete markes i garlin.niama po to4ni istini za jivota
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
Петя ( преди 12 години )
Несъмнено е удостоен с Нобелова награда.Той е моят любим творец!Всяка сутрин се будя,четейки"13 фрази за живота"."За всичко,което се случва си има причина!"
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
82 rate up comment 77 rate down comment
катя ( преди 12 години )
ето още нещо което е също толкова истинско и хубавоЖивотът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни! - Джордж ГАРЛИНКогато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. Но не и по-добри неща.Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете изтриване".Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.Запомнете и казвайте обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5 rate up comment 0 rate down comment
preslava ( преди 12 години )
Izlishni sa vsqkakvi dumi vuzhalqvashti Markes! Geniqlnostta na napisanoto e poweche ot ochevidna. Tova pismo e oda napisana vuv vuzhvala na jivota. Neopisuema vutrshna sila i bogata dushevnost se izkat za da vuzhvalqvash jivota vuv sveta koito jiveem. Svqt izpulnen s bolka stradanie razocharovaniq razbiti mechti inadejdi svqt vuv koito vseki den nqkoi si zadava vuprosa: "da budesh ili da ne budesh?" Markes otgovarq kategorichno i qsno.. DA BUDESH! Dano towa pismo pomogne i na drugi kakto pomogna na men..
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5 rate up comment 0 rate down comment
точки ( преди 12 години )
всичко това не е някакво чудо или велико прозрение, но този който го преживее се чувства наистина като докоснат от божествено сияние.Добре е човек да го осъзнае дори в последните дни на живота си, но още по-хубаво е да живее с това, да има сили да го преживява и пази.Щастлива съм че този живот ми даде възможност да усетя радостта да обичам и да имам сили да го споделя.Това наистина е дар от Вселената.Пожелавам го на всеки!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар