По-кратка ваканция за учениците

Напоследък незнайно защо на някой му се стори, че лятната ваканция била прекалено кратка. Явно някои хора смятат, че всичко друго е наред в образованието и затова могат да се заемат с такива дребни наглед козметични детайли като една седмица повече или по-малко лятна ваканция.

А когато лишиха децата от зимна ваканция никой нищо не каза – дори продължават да я наричат „Зимна“, което лично на мен ми звучи абсурдно, защото тя не е зимна, а просто „Коледна“ и е само с няколко дни по-дълга от тази на родителите. И най-вероятно еднаква, защото повечето хора си взимат почивка между Коледните и Новогодишните празници и ваканцията им се изравнява с ученическата.

А къде отидоха ваканционните дни от 1 до 10 януари? Никой нищо не казва за тях.

Идеята за намаляването на лятната ваканция иначе е облечена в доста благородни фрази като: „да се разпредели по-равномерно ваканцията“ т. е. и през другите месеци да има някаква ваканция. Ами тогава да попитам – защо без да казвате и думичка заличихте зимната ваканция на учениците?

Всъщност, започвайки училище от 15-ти септември учениците могат да си поемат дъх чак по Коледа, след което стисват зъби и учат безспир до 1 април, когато като че ли на шега имат малка „Пролетна ваканция“ и остава да чакат лятната. Ако някой иска да се заяде ще каже – пропуснахте междусрочната! Дали трябва да се споменава, като е само един ден? Или и националните празници трябва да се броят като ученическа ваканция... малко започва да ми звучи като онзи виц в който работодателят твърди, че работникът всъщност едва ли не цяла година почива.

Лятната ваканция не винаги и не за всички е 3 месеца. С всеки следващ клас ваканцията става все по-кратка и по-кратка и в горния курс за някои ученици може да се окаже само месец и половина.

Но както и да е – в днешно време всеки, който е ходил където и да е в чужбина бърза да каже, че там е по-добре – защото имало страни в които ваканцията била само един месец и ние естествено не може да не прекопираме такъв гениален образец. Комплексираната ни българска душица не може да живее без да прилага „Криворазбраната цивилизация“ – винаги чуждото е по-добро. Но радетелите за по-кратка ваканция не си дават сметка как е организиран учебният процес в другите страни и че в повечето случаи часовете в малките класове минават като детска игра, докато не така е в българските държавни училища. Жива мъка си е да издържиш 5-6 часа закован на един чин, да гризеш молива и да отваряш учебник след учебник. След като геройски си издържал цялото това мъчение, имаш време за един кратък обяд и отиваш на следващото изпитание – занималнята, където отново отваряш същите учебници и тетрадки и така до вечерта.

Извинявайте, но много от възрастните не прекарват толкова часове на работните си места, та камо ли да работят през цялото време.

А същите тези възрастни, които не могат да обучат добре бъдещото поколение, но се грижат да му уплътнят времето максимално, трябва да си спомнят, че едно време учениците имаха много повече свободно време – зимна ваканция някъде от към 20-ти декември до 10 януари, междусрочна, пролетна и дълга лятна ваканция... да не говорим, че в учебните дни имаше включени екскурзии и бригади.

Странно, но тогава като че ли писането и четенето се усвояваха по-лесно и хората израснаха по-грамотни! Къде ли е грешката?

Според мен днешните възрастни са прекалено егоистични към децата си. И ако трябва да има промени, те трябва да започнат първо от учебната база, от начина на преподаване, от мотивацията на учителите и така нататък. А чак тогава да се мисли дали ваканцията не е прекалено дълга.

Според мен това е единственото време на децата да се осъзнаят като личности и да превключат от петнайста роботска на първа детска – да отидат на лагер сред природата, да видят на живо планина, река или дори най-обикновена кокошка – а тези неща се запомнят много по-ясно като ги видиш и усетиш, отколкото като ги слушаш нон стоп, забол нос в чина и прегърбен като кламер.

Може би нямаше да е така, ако учебният материал беше съобразен с възрастта на децата, ако имаха достатъчно време за усвояване на материала, а не трябваше да препускат като за световно с препятствия и най-вече ако учебният материал се съчетаваше с достатъчно интересни екскурзии, посещения на музеи, галерии и други.

Така че вече започвам да се замислям дали пък няма да е по-здравословно за децата ни да им пишем от време на време извинителни бележки и да ги водим на екскурзии, удължавайки ваканцията им, отколкото да чакаме те сами да си напишат неизвинени отсъствия и да се помъчат сами да изгладят несправедливостите?

* * *

Хайде на училище!
Българските ученици се радват на най-дълга лятна ваканция
Неплатен отпуск за лятната ваканция на децата
Лятно училище – защо не?
Лятна ваканция и учене
Нашите деца и ваканцията
Ваканция, ваканция! Ами сега?