Снимка: Reuters
Когато решим да вземаме дългосрочен заем, трябва да знаем, че това е много важно решение. Никога не бива да го правим импулсивно. Решаваме да се заемем с някакъв бизнес, да си купим нова кола и то на момента, решаваме, че жилището ни се нуждае от ремонт и веднага хукваме към най-близката банка за заем.
Първият въпрос, който трябва да си зададем, е толкова ли са ни необходими тези пари на момента?
Не може ли да си поставим за цел да ги спестим в рамките на няколко месеца или година?
В банките лайтмотивът е „Веднъж се живее!“ и хората, които са свикнали да живеят на кредит изповядват това верую. Всички знаем за кредитните милионери, но проблемът на всички останали е, че веднъж взел заем, трябва да го връщаш и то понякога цял живот, че и вместо имане да завещаеш дългове на децата си.
Затова трябва да си направим по-дългогодишна програма на живота, като преценим:
На колко сме години? Как сме със здравето? Имаме ли стабилна професия и работа? И какво би се случило, ако случайно останем без работа? Дали можем да си намерим бързо пак толкова доходоносна или не?
Към момента получаваме ли достатъчно, за да не лишаваме семейството си от основни неща? Можем ли да отделяме безпроблемно пари за вноската си всеки месец?
Наистина ли няма откъде да вземем необходимите ни пари, без да се налага да влизаме в дългове.
Тези въпроси би трябвало да вълнуват и банките, но преди кризата се случваше да ни се обаждат по телефона и да са готови ей така, на един глас в слушалката да отпуснат кредит. И сега не е чудно, че се увеличават тези заеми, които не се обслужват редовно, а това оскъпява заемите на тези, които изрядно си ги плащат.
Ако ситуацията е такава, че абсолютно със сигурност ни се налага да се запътим към някоя банка – трябва да изберем към коя да ускорим крачка и коя да подминем?
Какво да гледаме? Достатъчно ли е, че първите три месеца ще са без лихва? Или ще получим като екстра допълнителна застраховка? Тези неща могат да са предимство, но не са решаващи. За нас е важно да разберем всички, ама абсолютно всички разходи, които съпътстват нашия заем. Това са лихвите, таксите за разглеждане и одобрение на документи, такса за предсрочно погасяване (може да забогатеем отнякъде и да не искаме да дължим) и ред други такси, таксички и дребни буквички, които са някъде там в договора ни с банката. Като поискаме да дръпнем чертата накрая и видим за нужните ни 30 хиляди колко ще платим след 10 години и това направим в няколко банки, тогава може вече да сравним и да изберем най-изгодната.
Идва моментът и да си зададем въпроса – какви пари да вземем – левове, евро или някакви други валути. Левът е стабилно вързан към еврото, така че не би трябвало да има значение в коя от двете валути ще вземем кредит. Ако лихвите в евро са по-ниски можем и да предпочетем тази валута, но не винаги това е единственият фактор.
Преди кризата, особено в други страни, най-ниските лихви бяха в швейцарски франкове, и много хора взеха заем в тази валута, като разчитаха, че така ще им е по-евтино. Но не си направиха сметката, че валутата си има своя цена и може да поскъпне спрямо еврото и лева, а и лихвите могат да се качат. Така се и случи. Лихвите бяха повишени, франкът поскъпна спрямо лева и изведнъж много изгодният заем стана непосилен. За да не се случват подобни проблеми е най-добре да вземаме заем в тази валута, в която са ни основните доходи. Ако работим в швейцарска фирма и получаваме заплата във франкове, можем да сме спокойни, че ще имаме с какво да си погасим заема и няма да се наложи да купуваме по-скъпи франкове, а директно ще ги отделяме от заплатата. Ако не получаваме заплата във франкове, а се надяваме на благосклонната съдба и ниските лихви, нищо хубаво не ни очаква.
Затова, ако работим в българска фирма и получаваме заплата в левове, най-добре е да вземем и заем в левове. Да сме спокойни, че сме задлъжнели във валутата, която най-добре познаваме. А еврото нека си се клатушка още – като се успокои ще си помислим дали и кога да заменим нашия си лев за него.
Прочетете още: