Невидимите деца са проблемните деца. Дали ще имат тежко заболяване, някакъв по-лек недъг или просто лека форма на дислексия, ако ни създават проблеми, то те се превръщат в (Проблем) и ние решаваме, че като се правим, че не съществува, то той ще бъде невидим за всички и като не го забелязваме ще изчезне. Дали?
Никой родител не иска към неговото дете да се отнасят като към невидимо.
И тук няма да говорим за тежките проблеми на деца със синдром на Даун, с аутизъм или тежки двигателни проблеми, а за нещо съвсем ежедневно.
Невидимите деца в училище – уж всичко им е наред, но учителите предпочитат да не ги виждат.
И ако с тях е така, няма какво да коментираме за някакви по-тежки проблеми.
Колкото и на някого да се иска децата да са еднакви, за да се обучават и управляват по-лесно, не е така. Има деца, които по-бавно се справят с материала по една или друга причина, по-свити са, по-притеснителни, никога не вдигат ръка и в повечето случай точно те стават нелюбими на учителите? Или в най-добрия случай невидими.
Само защото с тях се работи по-трудно.
Или пък децата може би си имат свои причини да не проявяват активност в клас.
Ако тези деца са такива и в междучасието, те стават невидими и за съучениците си – не ги канят на рождени дни, не ги канят да играят след училище... и то не защото не ги харесват, а просто защото нямат мнение за тях и наистина не се сещат.
Кой в нашето общество трябва да помогне на тези деца? И не говорим за някаква велика помощ по интеграцията. Може тези деца да минават през тежък период – може трудно да приемат раздялата на родителите си, смъртта на любимото си куче или нещо, за което никой не знае.
Разбира се, че отново родителите са тези, които трябва да забележат проблема. Ако детето споделя вкъщи може да го разберат веднага и да потърсят изход, но ако у дома казва, че всичко е наред – могат да го установят чак когато проблемът с класа или учителите се е задълбочил.
В други страни първият съвет би бил – заведете детето на психолог. В България – не бих казала, въпреки че тази година специалността „Психология“ е била всред най-желаните от кандидат-студентите.
Наистина може да се посъветвате с училищния психолог и ако той е добър може би проблемът ще се разреши бързо. Какви са родителските неволи? Задължително да се говори с учителите, да се поговори, ако е възможно и с деца от класа.
Ако просто детето не може да намери своето място в класа – помогнете му като организирате малки партита у дома или навън и поканете няколко съученици. Говорете с някои от родителите и поканете някое дете от класа да си пишат домашните заедно или да играят през почивните дни.
Ако учителите не могат да се съобразят с потребностите на детето ви и виждате, че изостава с учебния материал, защото не може да навакса, може би е по-добре да се потърси ново училище, вместо детето да е вечно изоставащо и без приятели.
Снимка: Reuters
Прочетете още: