Вслушваме ли се в мечтите на децата си?

Имаме ли време да чуем мечтите на децата? Понякога мечтите им са толкова мимолетни, прелитат толкова бързо, че ние ги пропускаме.

Пропускаме мечта след мечта... желание след желание. Може да са глупави, може да са детски, но е важно да имаме време да ги чуем и да им обърнем внимание.

Когато са малки децата искат да споделят всяка новопоявила се мечта, всяко импулсивно желание. Изведнъж са решили, че искат да станат космонавти, на другия ден след като са били на профилактичен преглед и лекарката им се е сторила много мила вече мечтаят да лекуват хората, после виждат болно коте и хоп мечтаят да лекуват животните.

Много от нас си спомнят, че още от малки са мечтали да станат лекари или учители и
като по-големи тази мечта е ставала все по-голяма и по-голяма и накрая са я реализирали.

Други са имали най-различни мечти и желания, когато са били малки, но някак си са били заглушени и накрая не могат и не могат да си спомнят за какво са мечтали и какво са искали най-много като малки.
А децата постоянно мечтаят – от това какви ще станат като пораснат до какви свръхестествени сили искат да имат. Задавали ли са ви подобни въпроси?
Аз вече си имам топ лист със свръхестествени умения и все не мога да избера дали летенето да ми е на първо място или телепортацията!
Нищо не се знае – за мен сега е фантастика, но след няколко десетилетия хората наистина може да умуват коя технология да внедрят по-напред.
Колкото повече се вслушваме в мечтите и фантазиите на децата, толкова повече ги опознаваме, а те се научават да ни се доверяват.

Каквито и да са желанията и мечтите им, щом знаят, че няма да им се присмеем и няма да ги счетем за маловажни или невъзможни, те ще се научат да ги споделят с нас.

Снимка: Reuters

Прочетете още:

• 60% от родителите у нас възпитават с шамари
• Модерни родители възпитават щастливи, а не удобни деца
• Осем правила как да бъдем добри родители