Когато се себеопределяме като българи и несъзнателно търсим своето място, в последно време сред страните от Европейския съюз, един от начините е да потърсим опора в традициите. Какви обаче са нашите традиции и защо ги спазваме или не го правим?
Днес е Сирни заговезни (Прошка) един остарял и непопулярен сред милионите градски чеда празник. По принцип този празник е обвързан с Великден и хората навремето на този ден са се подготвяли за новите пости, както и да изпратят зимата и да посрещнат отговорностите, които ги очакват през пролетта. Яде се и се пие като за последно, защото след това започват Великденските пости. На трапезата задължително е трябвало да има баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва.
Българските празници и обичаи са логични и спазват хронологията и ритъма на полския живот. Така е било още от езическо време. Когато българите са били покръстени, Църквата е подходила доста хитро и прагматично – на всеки езически обичай да съответства по някакъв християнски.
Така е и със Сирни заговезни. Характерни за този ден са кукерските шествия, съпътствани от ритуали с подчертано езически характер. На този ден деца и възрастни се обличат в стари дрехи, почернят си лицата, за да не бъдат разпознати от злите сили, някои дори си правят специални костюми и маски и обикалят улиците и къщите. Ритуалът се нарича кукеруване, а участниците – кукери.
Популярно е било и паленето на огньове, които да изгонят злите сили и да започнат новия живот през пролетта. Вярвало се е, че колкото по-голям е бил огънят, толкова по-защитени ще бъдат селяните, животните и реколтата им. Докъдето стига светлината от огъня, дотам няма да удря градушка. Най-забавното от всичко е правенето на топки от слама, по-късно, а дори и до ден днешен в софийско се спазва този обичай – правят се топки от парцали, увиват се с тел или телена мрежа, за да е по-безопасно за децата и се закачат на пръчка или тел. Така направената топка се запалва и се върти над главата. Невероятно красиво и запомнящо се.
Тъй като все още не са ги налегнали тежките задължения по полската работа, целият ден е бил посветен на забавления и игри. Най-весели са вечерните ритуални игри (хамкане). На гредата под тавана в къщи се закача конец и на края му се овързва варено яйце, целта е само с уста то да бъде уловено и изядено. Цялото семейство участва в играта и разбира се най-много от всички се забавляват децата. Същото се повтаря и с бяла халва, след което конецът се пали за здраве за всеки член от семейството.
Когато българските земи са се приобщили към християнството, към тези обичаи да се гонят злите сили се е добавила и християнската прошка. На този ден хората искат прошка за изминалата година от по-възрастните с думите – Прости ми... и отговорът е Просто да ти е, Господ да прощава.
По този начин се декларира, че Господ няма да прости на сгрешилите, ако те първо не поискат прошка от тези, които са наранили. Запознавайки се с минали традиции на нашия народ, бихме могли да извлечем сентенцията и да не спазваме механично постите, като някакъв вид всеобща диета, а да познаваме същината на християнските традиции. И независимо от това дали постим или не, дали палим свещи или не, да запазим светлината в душите си и сакралните принципи на християнството, които би трябвало да ни приближават повече един към друг, а не да ни разделят и да казваме по-често – Прости ми, за да можем да продължим живота си начисто.