Хиперактивните деца – как да се справим с тях?

15.06.2007г. / 11 25ч.
Вергиния Генова
Хиперактивните деца – как да се справим с тях?

Хиперактивните деца са специална порода деца. В зависимост от това кой и в какво настроение ги определя можем да чуем различни неща за тях. Майките им ги определят като по-буйнички, по-отворени, по-нетърпеливи и по-любознателни. Учителките в детската градина като немирници и побойници, преподавателите в училище като раздразнителни деца, които трудно се съсредоточават и постоянно си намират всякакви други занимания, различни от уроците. Тези деца не могат да играят сами, постоянно търсят чуждо внимание и някого, когото да занимават със себе си. Играят с всичко по малко, недонаправили пъзела, те започват да рисуват. Недовършили картината, вземат количката. Накрая започват да тичат из стаите, да блъскат вратите и другарчетата си и като резултат се възцарява невероятен хаос.

Затова като цяло хиперактивните деца с времето минават в графа проблемни деца, именно поради невъзможността да се съсредоточат, честата промяна на настроения и постоянната си нетърпеливост, преминаваща в агресия. Това се превръща в проблем и за тях, и за всички около тях. По тази причина специалистите препоръчват от ранна възраст да се заемем с възпитанието на децата и да ги приучим към съсредоточаване, толерантност и любов към другите.

Най-правилният начин да научим някого да обича е като го обичаме. Статистиката показва, че децата, които като бебета са били гушкани, милвани, пели са им песнички преди да се научат да разбират и са разговаряли с тях, преди да започнат да говорят са много по-спокойни, по-комуникативни и по-емоционално стабилни.

Когато пораснат, те се превръщат в огледален образ на хората, с които живеят. Ако родителите са нервни и психически нестабилни, може да се очаква същото качество и у децата.

Според педиатри и терапевти на хиперактивните деца трябва да им се осигури повече пространство и свобода. Затова вместо да им се караме за всяко счупено нещо у дома, да им викаме, че не стоят мирни, добре е да им осигурим пространство, където на воля да изразходват енергията си. За такъв тип деца са подходящи дългите излети през почивните дни и разходките в парка. Като начало е добре да няма много други хора наоколо и след това малко по малко да започнем да ги приучаваме към игра в група, правилна комуникация с другите, изслушване на събеседника, учтиво държание. Подходящи са игрите с топки, които стимулират развитието на координацията и концентрацията. Умението за балансиране, люлеене, скачане, премятане, пързаляне, катерене. Когато придобият ловкост и увереност в себе си задължително трябва да ги научим да изчакват другите деца, да пазят себе си и тях, да не изпреварват.

Ако обичат да рисуват, блокчетата за оцветяване са също много подходящи, като домашно упражнение за концентрация и съсредоточаване. Отначало те ще прекрачват всякакви ограничения и ще минават през всички черти, но с времето ще започнат да стават по-спокойни и по-прецизни в работата си. Ще може да им се повери ножица, с която да изрязват различни елементи, да моделират с глина, да апликират.

Игри свързани с концентрация са също конструирането, реденето на пъзели и мозайки.

За да събудите интереса в детето е необходимо и вие да се запалите по тези дейности. В процеса на заниманията е добре да го насърчавате, да го хвалите, че се справя добре, точно когато е решило да се откаже, защото не намира правилната част и е готово да захвърли всичко.

Емоционалната подкрепа е много важна за детето. У него се създава увереността, че то може да прави много повече неща от това само да тича като свободен електрон или да буксува с количката по пода в неясна посока. Обяснявайте му, че някои дейности изискват по-специално внимание и по-прецизно отношение. Разказвайте му например за работата на хирурга, колко е важно той да е съсредоточен, да внимава, защото в ръцете му е поверен цял човешки живот и ако той е невнимателен, последиците биха били фатални.

По този начин бихте могли да разговаряте за спецификата и на любимата му професия, като му дадете да разбере, че всяко занимание изисква специални умения, които се изграждат с труд и постоянство.

Дори да е избрало по-дейна професия като войник например, отидете на полянката и заедно се опитайте да уловите пеперуда, като стоите неподвижно в храстите и търпеливо изчаквате точния момент за действие. Със сигурност каквато и професия да харесва вашия малчуган, ще намерите необходимите аргументи в полза на толерантността, търпението и вниманието.

Четенето – една много пренебрегвана и позабравена дейност от днешните деца, те не могат да се съсредоточат да четат, предпочитат да изгледат филмчето и така бързо да разберат какво става с главния герой в края, вместо да отделят няколко дни подред, за да прочетат сами книжката. Така че, една от основните причини да не четат днешните деца е именно това, че са хиперактивни – деца, които растат без норми и ограничения.

Всички знаем, че това малко по малко се превръща в много сериозен проблем на нашето общество и ако не вземем мерки може да излезе извън контрол, избивайки в сериозна агресия.

Затова и за хиперактивните деца е много важно спазването на ритуалите. Да се събужда по едно и също време, рутинните действия да следват закономерно едно след друго – закуска, детска градина, игра на открито, вечерята, приготвянето за сън, миенето на зъби, обличането на пижамата, вечерната приказка и целувката за лека нощ. Всичко това е много важно. Освен, че се изграждат положителни навици, детето знае какво да очаква и бързо се научава кога е време да лудува и кога да се съсредоточи и да внимава.

Хубаво е спокойните и по-бурните дейности да следват в определен ред, така че да има някакъв баланс и хармония в цялостното подреждане на ежедневието на детето.

Детето да има своя собствена стая или поне кът, където би могло да се усамоти, да рисува, да се забавлява, изграждайки свой собствен свят. Плюшковците са на особена почит при по-малките деца. Те са част от семейството, част от техния свят и от техните най-доверени приятели, затова може да се скарате на мечето, че без да иска в лудориите си е бутнало въображаемо гърненце с мед и да разиграете възможните сценарии или че е ударило Прасчо и сега той е тъжен и плаче. Да помислите заедно какво трябва да направи мечо, че отново да върне усмивката на лицето на любимия си приятел и отново да могат да играят заедно, както преди.

Така включвайки плюшените играчки може да разигравате различни модели на поведение и да ги обсъждате с детето.

Ако в отглеждането на детето участват и други хора – баби, дядовци, лели, гледачки, необходимо е и те също да спазват установените правила, за да не се получи класическия български вариант – Ама баба всичко ми позволява, а пък дядо е по-добър, защото ми дава шоколадче за лека нощ... и други подобни.

Банално звучи, но за проблемите на децата винаги са виновни родителите.

Ако едно дете е определяно като проблемно, най-вероятно има проблемни родители. Защото ако има желание, време и разбиране, енергията и на най-хиперактивното дете може да бъде насочена в градивна посока и от него да излезе бъдещ световен шампион в някакъв вид спорт, а защо не и художник или прецизен архитект.

Коментирай
28 rate up comment 1 rate down comment
Десислава ( преди 12 години )
Здравейте,имам дъщеряна 2,10г,родена нормално без никакви проблеми,до 2 г беше ужасно кротка ,както я оставях да играе и там я сватвах,всички ми казваха че нямам дете,дааа ама нещата коренно се промениха изведнъж заочнаха проблемите,откриха ни 3 та сливица която мнохо я тормози,отделно и че и се отразява на слуха,стана хипер активна не мога да я накарам за 2 мин.да стои мирна,когато и се скарам ми вика ,защото и още не може добре да говори,много пъти си мисля че и не ме разбира какво и говоря,водих ме я при всякакви д-ри ,невролози,психолози,психиатри,и нищо конкретно,казват елате след 1 г,незнам вече как да се справям,на момен ти и аз се срамувам от собственото си детето и сърцето ми се къса,защото не знам как да му помогна:(
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5 rate up comment 10 rate down comment
начо ( преди 12 години )
эдравейте аэ имам проблем със сина си на 11 години е но е хиперактивен в 5 клас е в къщи само бие по малкия си брат на 8 години тръшка се удря хвърля псува и рита а като ходя на родителска среща учителите каэват че по послушен от него нема че слуша пише не йэдава эвук но эа яденето да не говорим като види че сме му оставили ядене почва едино плачене със сълэи и псуване на майка и просто я не энам кажете съвет моля ви
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
stojnka ( преди 12 години )
az imam sin ha 10 godini i s lo6o sam opitvala i s dobro no toi kato si naumi nesto si go var6i negovoto vse se buta kade ne mu e rabotata.v u4iliste ve4no se e sbil s njkoi .ina4e e trudolubiv u4i mnogo dobre pomaga na vsi4ki..pitam tova negovo povedenie vremeno jvlenie li e ili e nesto seriozno .molj za savet.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5 rate up comment 0 rate down comment
хипер хипер активна ( преди 12 години )
И аз като дете бях хиперактивна,но майка ми ме ангажираше в много странични занимания и аз успявах да се справя с всичко-свирех на цигулка, играех баскетбол, учех в техникум-и във всичко бях първа-неукротима амбициозност. Сега съм възрастна жена, но съм успяла в живота и продължавам да си поставям максимуми-мили майки,ако насочите децата в приятна ангажираност, те ще използуват своята активност в лидерство и успехи. Трябва ви много любов и търпение към тези активни деца.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
MONI ( преди 12 години )
ZDRAVEITE,IMAM SIN KOITO E NA 4 GODINKI I IMAME SASHTITE PROBLEMI.KOGATO SE RODI MNOGO MOI PRIQTELKI MI KAZVAHA CHE MI ZAVIJDAT BLAGORODNO ZA6TOTO NE MU SE 4UVA6E GLASA.SEGA E BUKVALNO NEVAZMOJEN,BLASKA VRATITE VKA6TI,BUTA STOLOVETE,UBIJDA IZPADA V NQKAKVA ADSKA ISTERIQ I E GOLQM DRAZNITEL.IMA MOMENTI V KOITO GO IGNORIRAM,NO I TOVA NE POMAGA.V KA6TI MNOGO VNIMAVAME DORI KAKVO SE GLEDA PO TV.,NO I TOVA NQMA EFEKT.LI4NATA MU LEKARKA NI PRATI NA PSIHOLOK,NO MAJA MI ISKA DA SE OPITAME SAMI DA SE SPRAVIM S PROBLEMA.MOLQ DAITE SAVET KAK DA POSTAPQ.BLAGODARQ ZA VNIMANIETO.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1 rate up comment 0 rate down comment
Boyana ( преди 12 години )
до Anna Ramadanovska, 31 г. Спокойно, бе момиче! Хиперактивност се диагностицира като проблем ,ако детето е над 6 годишно! Ходила ли си при детски невролог, установена ли е някаква органична причина, другото е въпрос на възпитание! Не ощетявай другото си дете за сметка на това в никакъв случай! Понякога агресията на децата се дължи и на мекушавост и свръх загриженост у родителите.Твоето дете е малко, а малките деца притежават една жестокост. Казваш, че му доставяло удоволствие да те измъчва.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
цеца ( преди 12 години )
хиперактивните деца са лесни за разпознаване когато са в детска среда. Обикновено педагозите споделят за поведението на детето с родителите и при желание от страна на родителите може да се проведе консултация със специалисти. тези деца се нуждаят със специално внимание и подход в общуването. Не на критиката, постоянните забележки. повече подкрепа, общуване, обясняване на правилните постъпки, любов и нежност, внимание. Изследванията показват, че това е специфична мозъчна дейност, а не обикновен поведенчески проблем.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Anna ( преди 12 години )
Изчетох коментарите и сам ужасена,колко много майки имат сходни с моя проблем.Моето дете,също има родобни проблеми,незнам може би понякакъв начин сам се преборила с проблема с вниманието или не го е имал,но има огромен проблем с агресията спрямо другите,в по-ранен период нараняваше и себе си,но сега му остана това да удря и наранява другите,дори понякога, докато общуваме изявява желание, без да ме е ударил,ме кара да плача/в началото така исках да го накарам да спре да прави бели,преструвах се,че ме боли,докато не установих,че това му харесва/,мисля,понякога дори съм убедена,че не е само хиперактивността,дано да греша,но може би отглеждам социопат!Немога да оправдавам нас родителите,като кажа,че ние нямаме проблеми в отношенията си,като други,лъжете,ние също никога не сме се наранявали физически с моя съпруг,но съм го искала и съм го мислила,че искам ако мога да го набия,тъй че и той най-вероятно го е искал в такива моменти!Нашето общество не се саморазправя физически,не правим семейни скандали,но не означава това,че нямаме проблеми в отношенията!А някъде четох,че хората са като антени на емоциите,това че не ги показваме не значи,че не съществуват.Та да се върна на проблема си,детето ми се роди недоносено в средата на осмия месец,отначало беше спокойно бебе,като първото,в тек на времето започна да проявява агресия спрямо сестра си и мислех,че е от ревност,но това не свърши,когато започнах да му обръщам повече внимание,за сметка на другото ми дете.Сега държи изцяло вниманието ни да е към него,не ни оставя да проявим внимание 5годишната ни дъщеря,а той е само на 2г.и 6м.Много рядко има проблясъци на любов към ближните си и тогава се опитвам да го насърчавам,но те са толкова редки,че понякога са едва забележими,моля някой да ме посъветва,лекарите все ме успокояват,че това с времето ще отшуми,но вече мина една година,а подобрение немога да усетя!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 1 rate down comment
jenia ( преди 12 години )
Zdraveite,ot mnogo vreme se borim s tozi problem i hodeiki pri doc.Stambolova na pregled se okaza che deteto ima deficit na vnimanie.Izprati ni v detska psihiatria v Aleksandrovska bolnica i tam mu napraviha palni izsledvania.Togava mu izpisaha lekarstvo za lech. na epilepsia pod predtekst che toi shte se ukroti i problemite v uchilishte ehte namaleiat.Nie sas saprugat mi go izhvarlihme vednaga.Problemite prodaljiha v vtori klas.Otnovo zapochnahme s golemi maki da uchim kato koncentracia 0.Az ne raboteh i se grijihza nego toi da bade podgotven uchilishte.S mnogo maki i trevogi az otnovo potarsih savet ot doc.Stambolova pri koiato na vremeto triabvashe da se varnem s rezultatite ot Aleksandrovska b-ca.Tia e cpec. tochno v tazi oblast hiperaktivnost i def. na vnimanie.Docentkata me pokani na pregled i az otnovo otidoh tozi pat s rezultatite ot Al . bolnica.Parvo izkazah svoeto vazmoshtenie ot det. psihiatria kadeto tia e bila zav. otdelenie.Kazah she edinstvenno s psiholozite se saglasih che deteto triabva da raboti s logoped i pedagog tai kato testvaha i nivoto na inteligentnost saobrazeno s vazrastta.Ot vsichko razkazano doc.se vazmoti che sa mu naznachili podobno lechenie.Na baza vsichki izsledvania tia ustanivi che toi ima def.na vn imanie i shte pie piramem za koncentracia,kato e mnogo vajno da raboti s pedagog, a ne s maika si.Sega deteto e na 10 g.zavarshva 3 klas. Veche 1 i 6 mec.piem Piramam,i da vi kaja chestno vijdam podobrenie.Niama koi znae kakva motivacia za uchenie no e krotak veche i sportuva basketbol.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
Янева ( преди 12 години )
Аз също, както и други коментиращи тази статия съм на мнение, че родителите не са основно причината децата да са с хиперактивност. Имам двама сина, големият е тих, кротък и много спокоен, докато малкият ми син - 1г и 9месеца е страхотно живо и швъкаво дете. В семейството ни няма скандали, не може да се каже, че родителите са нервни или неспокойни. Със сигурност мога да твърдя, че малкото ми дете е хиперактивно, но да обвинявам себе си за това...не мисля.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар