Действието се развива в столичен парк до една детска площадка с катерушки. Колкото и да е есенно слънчево, все пак е ноември месец и логично е след половин час стоене навън, майките с деца да поискат да влязат в някое заведение на топло, да хапнат нещо и да пият по един топъл чай.
Влизаме в най-близкото, приятно наглед заведение, което се намира досами детската площадка. Времето е ранен следобед, заведението е приятно топло и празно. Какво по-прекрасно! Предвкусвам топлото капучино и ябълковия щрудел със стафиди и канела. И тъкмо да го препоръчам на майките, които водеха две прекрасни малки момиченца. Един човек изскочи иззад бара и ни препречи пътя.
– С деца не може!
И ни изгониха, като че ли бяхме супер опасни елементи, които ще им изгонят всички клиенти и ще им провалим бизнеса.
Кой знае колко облещен поглед съм извадила? Искрено се изумих как може заведение до сами детска площадка да е забранено за деца. В следващия момент зацепих.
Явно в заведението се пуши, сервира се алкохол и майките с деца, които потребяват по-малко са не предпочитана клиентела.
Хората се страхуваха от глоба, въпреки че майките бяха готови да кажат, че на своя отговорност вкарват децата си на топло.
Е, докато момчетата тичаха след топката, подзиндзикахме на студа, без чай, без капучино и без ябълков щрудел.
Дзиндзикайки си мислех, не може ли поне в близост до детски площадки да има поне едно заведение, в което да може да приютиш детето си в студа?
Прочетете още: