Снимка: Reuters
Ходенето е една от дейностите, които човек извършва толкова често, че съзнанието му престава да я отчита като такава. Най-общо казано, ходенето в живота ни може да се раздели на три основни фази: предизвикващо аплодисменти, непредизвикващо нищо и провокиращо възхищение. Първата фаза отдавна сме я преминали. Преди да стигнем до последната обаче, трябва да се замислим дали оползотворяваме напълно втората.
Придвижваме се с колата от къщи до работа и обратно – съответно ходенето ни се измерва с крачките, направени на работното място и у дома. А те са незадоволително малко. Изключително добре би се отразило на тялото ни, ако отделяхме известно време през един или няколко дена, за да го прекараме в съзнателно ходене, в съсредоточаване в движенията, които извършваме и в групите мускули, които се натоварват.
Как обаче да започнем да се упражняваме по този начин без треньор? Как да се мотивираме?
Като за начало не си поставяйте неизпълними цели. Някоя приятелка ви се е похвалила, че бяга по 5 км на ден в парка, и веднага ви се е приискало да премерите сили с нея – грешка! Когато става въпрос за собственото ви тяло, няма място за сравнения с останалите, защото критерият за това да бъдеш във форма не е само един. Ако през последните години не сте извършвали някаква по-усилена физическа активност, не се насилвайте изведнъж. Започнете с бавно ходене на малки разстояния и за не много дълго време.
Изберете си приятно място за разходка. Средата трябва да ви импулсира и да ви амбицира да продължавате да ходите. Близкият парк, по-далечният парк, някоя тиха и спокойна квартална уличка... мола дори – това са само едни от многото места, на които можете да разположите тренировките си.
Заредете се с музика, която да повдига настроението ви. Ритмични и динамични песни, темпо, в което да можете спокойно да крачите, текст, който ви мотивира. Съберете любимите си парчета и обувайте маратонките!
Бъдете реалисти. Най-подходящият принцип, който можете да следвате като за начало е „бавно, но славно“. Разбира се, ще ви се струва, че е повече „бавно“, отколкото „славно“, но бързите резултати от тренировките не са нещо, към което трябва да се стремите. Ходенето не е нито много тежко физическо натоварване, нито може да се сравни с кардио тренировка, на ранен етап, разбира се, затова и резултатите идват по-бавно.
Не си позволявайте да се стига до дехидратация. Преди тренировка винаги изпивайте определено количество вода – то варира в зависимост от физиологията ви, физическото ви състояние и разстоянието, което имате намерение да изходите. При всички случаи 200-400мл са нормално количество. Друг вариант е да си носите бутилка и да пиете от време на време, но в никакъв случай не си пълнете стомаха с прекалено много течности. Това не само ще предизвика чувство на тежест, но и ще възпрепятства нормалното ходене.
Създавайте си предизвикателства. Постепенно усложнявайте маршрута си. Минавайте през по-стръмни места, такива с повече завои и потърсете стълби. Ускорявайте темпото за 2 минути, после се връщайте на нормалното си без да спирате рязко. Внедрете съсредоточеното ходене и в ежедневието си – защо да се качвате по ескалатора, като стълбите до него са свободни?
Последните малки съвети, които е добре да имате предвид са следните: носете удобни дрехи и обувки по време на тренировка, ходете добре изправени, дишайте равномерно и по възможност диафрагмено. Размахвайте ръцете си (не „размотавайте“) интензивно, но не излишно много, за да поддържате баланс.