Инес Субашка: Хората често бъркат „слаб си“ със „здрав си“

Инес Субашка е впечатляваща дама – освен спортист, треньор и създател на зали за кондиционни тренировки, тя е лектор и автор на няколко книги, посветени на здравословния начин на живот, вкусните рецепти и постигането на прекрасна форма без глад и ограничения.

Отдавна следим работата на Инес и книгите, които тя пише със страст, познания и опит, затова много се радваме, че тя се съгласи да разкаже пред читателите на Az-jenata.bg любопитни неща за кондиционните тренировки, които води. Освен за любовта към спорта и движението, Инес ще ни сподели и няколко съвета от нейния личен опит как можем да се озовем на пътя на здравето, без глад и ограничения, а с вдъхновение и обич към себе си.

Има ли формула как да постигнем перфектната форма, към която (почти) всеки се стреми и кои са сигналите на тялото, в които трябва да се вслушваме, ще разберем от разговора с нея. Приятно четене.

Вие се занимавате със спорт през по-голямата част от живота си. Какво за вас е спортът и какво донесе в живота ви, освен големи постижения и награди?

За мен движението е изкуство. Начинът, по който изразявам себе си. Бих казала, че всичко, което съм, го дължа на спорта. Стремежът ми да усъвършенствам физическите си способности, винаги ме е карал да търся, откривам и преодолявам психическите си бариери. Качествата на характера, които съм изградила са благодарение на несметните часове тренировки, в които съм се борила със себе си и слабостта си. Те са нещо, което в настоящето мога да прилагам във всяка една сфера от живота си и да постигам същия успех. Желанието ми да бъда по-добър спортист и треньор, ме отведе на пътя, по който вървя в момента. Разпали любопитството ми за това как функционира човешкото тяло и всеки ден в мен има един нестихващ интерес да търся нова информация, да научавам повече и после да прилагам и споделям тези знания. За мен спортът е нишката, смисълът, който свързва всичко останало в моя живот.

От години водите кондиционни тренировки. Какво е специфичното и по-различното при този тип тренировка?

Когато става въпрос за тренировки, най-важното е не тяхното наименование, а методите, които се прилагат. Всеки влага различен смисъл в кондиционните тренировки, но това което аз и треньорите в екипа ми правим, е комбинация от тренировки с тежести, упражнения със собствено тегло, различни видове локомоции и упражнения за мобилност.

Целта на всяка тренировка е да тренира тялото като едно цяло, а не като отделни части. Основният стремеж е цялостното подобряване на физическите способности, увеличаване на обема на движение на ставите и изграждане на сила. Следствието е подобрената стойка, движението без болка, оформянето на тялото и подобряването на визията. За нас в основата е функцията на тялото, а визията е само следствието.

Има ли специфики на женския организъм, с които се съобразявате, когато тренирате жени?

В момента подготвям точно една такава статия, която е свързана с разликите между мъжете и жените, що се отнася до тренировките с тежести. В действителност, има някои специфики при жените, но те не оправдават погрешното схващане, че жените трябва да тренират само с розови гирички по 1-2 кг, а по-интензивните тренировки да бъдат само за мъжете. Бих казала, че когато става въпрос за разликите между мъжете и жените, психическата нагласа и подходът, който се използва са много важни.

В съвременното общество има много наложени стереотипи за това как трябва да изглежда една жена и какво може и не може да прави. Разбира се, същото важи и за мъжете. Предизвикателството е да откриеш какви са основните страхове и убеждения, които има човекът срещу теб и да му помогнеш да ги преодолее.

Много жени се страхуват да тренират с тежести, защото им е втълпявано, че от подобни тренировки ще станат огромни, мускулести и мъжествени. Това е далеч от истината и преди човекът срещу теб да ти се довери, трябва да намериш начина, по който да му помогнеш да се справи с тези предубеждения. Жените винаги искат да са по-малко – „по-слаби“, „по-тънки крака“, „по-малка талия“ и т. н. При мъжете е точно обратното. Те винаги искат да са повече: „повече тежести“, „по-големи крака“, „по-голям гръб“ и т. н. Точно тези стремежи ни различават и те са предизвикателството, с което треньорът трябва да се справи, за да даде на човека срещу себе си тренировката, от която тялото му се нуждае.

Как преминава един ваш ден?

Бих казала, че във всеки ден от седмицата има нещо различно, тъй като се занимавам с доста неща, но винаги има дейности, които са константа и са нещо жизненонеобходимо за мен и моята продуктивност. Във всеки мой ден присъстват четенето, писането, воденето на тренировки и моята собствена тренировка. Останалата част от времето е заета с водене на лекции, административни неща, свързани със залите, снимане на видеа с тренировки за онлайн платформата ми или за Youtube канала ми, занимавам се с дигиталния маркетинг на всичко свързано с IFS, създаването на съдържание и т. н.

Нещо, което за мен върши работа е, че обикновено имам конкретни дни за всичко споменато. Например водя лекции само в понеделник и сряда. Снимам видеа в петък и в неделя и т. н. Забелязвам, че така съм много по-продуктивна, защото освен дейностите, които присъстват във всеки мой ден, знам върху какво друго ще фокусирам вниманието си в понеделник, вторник и т. н. Ако всичко е хаотично и разпръснато през седмицата, обикновено се смущаваш от това колко много трябва да направиш и не знаеш с кое да започнеш. Това, което аз правя, ми помага да освобождавам ума си от всичко, което предстои и да отдам цялото си внимание на нещата, които правя днес.

Колко часа според вас е минимумът, който човек трябва да отделя за спорт и движение всяка седмица? В постоянството или в ограниченията е тайната на добрата фигура, за която мечтаят и жени, и мъже?

Не обичам да давам препоръки от сорта на брой часове, брой тренировки и т. н. Основният принцип е, че ако сега изобщо не се движиш и започнеш да тренираш два пъти в седмицата, това пак е по-добре от никакво движение. Много е важно откъде започваш. Грешката е, че много хора сравняват себе си сега, с някого, който се занимава с дадено нещо от години. Опитват се да копират тренировките на хора, за които спортът е целият им живот и много скоро осъзнават, че не могат да смогнат с това темпо и се отказват. Важното е да започнем с толкова, колкото е поносимо в момента. Да го интегрираме в ежедневието си и да стане част от нас и графика ни. После, когато вече не е под въпрос и усетим, че можем да добавим още тренировки – да го направим.

Иначе, мнението ми е, че човек трябва да се движи всеки ден. Има разлика между тренировка и движение. Тренировката е структурираната форма на движение, която изпълнявам няколко пъти в седмицата. Но движението е храна за клетките и ставите ни. Това да ходим, да движим всяка една става е ежедневна нужда – също както сънят и храната. Нещо, което мнозина неглижират, а не осъзнават, че е ключът към това да променят как се чувстват. Аз искрено вярвам, че това как човек се чувства, рефлектира върху емоциите, поведението и изборите му. Нашите избори водят до определени резултати, които определят качеството на живота ни. И вижте как от това как човек се чувства, стигнахме до качеството на живота, който водим. Да се грижиш за тялото си не е прищявка или себичност. Да се грижиш за тялото си е една от най-важните задачи.

Ако в момента ни четат дами, които все още не могат да променят начина, по който изглеждат и заради това се измъчват от угризения по отношение на фигурата си, какво бихте им казали?

Бих им казала да изместят фокуса си. Целта не трябва да бъде как изглеждат. Целта трябва да бъде какво могат и как се чувстват. Визията е следствие. Когато изпитваш удовлетворение от това да предизвикваш тялото си и да преоткриваш физическия му потенциал, вече не е проблем да тренираш редовно. Започваш да изпитваш удоволствие от това как чрез собствените ти усилия, тялото ти може да изпълни движения, които преди са били невъзможни. Това ти дава сила и те вдъхновява да продължаваш.

Когато фокусът е да се чувстваш добре, лека-полека започваш да променяш навиците си. Започваш да си лягаш по-рано, вместо да скролваш на телефона или да гледаш филми до късно и всяка сутрин да си недоспал. Започваш да усещаш, че някои храни не карат тялото ти да се чувства добре – например имаш главоболие, подува ти се стомахът, усещаш липса на енергия. Започваш да променяш начина, по който се храниш. Всичко това променя хормоналния отговор от тялото и начина, по който то функционира. И докато фокусът ти е върху това какво можеш и как се чувстваш, забелязваш и визуални промени. Свалила си няколко килограма. Можеш да обуеш дънките от миналата есен. Получаваш комплименти за това как изглеждаш и т. н. Но визията е само следствието на всичко, което си направила, за да се чувстваш по-добре и физически да можеш повече.

Имате ли дни, в които губите мотивация и ако има, какво ви вдъхновява да продължите, дори и в такива по-мрачни моменти?

За мен мотивацията не е водеща. Дисциплината е в основата на всичко, което съм постигнала. Човек не е мотивиран всеки ден. Имам случаи, в които ставам да тренирам в 5:30 и първата ми мисъл не е колко съм мотивирана, а колко много ми се спи. Въпреки това ставам, защото знам, че го дължа на себе си. Била съм на дъното и знам как никога повече не искам да се чувствам така. Знам, че бих направила всичко, което е по силите ми, за да не разочаровам себе си. Не го правя за другите. Правя го, защото знам, че мога повече и мога по-добре. Знам, че ако вместо да стана, натисна „Snooze“, може и да ми е по-хубаво, че съм спала повече, но после ще съм разочарована, че не съм постигнала това, което искам – не защото не съм можела, а защото не съм положила необходимите усилия.

Всички имаме лоши дни и дни, в които не се чувстваме добре и именно това, което избираме да правим в тях, определя кой какво е постигнал. В такива дни човек трябва да прави оптималното, на което е способен. Дори тези дни, които се усещат посредствени, лека-полека се натрупват и водят до резултатите, които постигаме. Когато си изградиш навици и дисциплина, те са нещото, което те движи в трудните дни. Ако правиш нещата само когато се чувстваш добре, тогава винаги отлагаш себе си. Това, което си казвам в „мрачните дни“ е, че ако се пусна по течението, не оставам там, където съм. Напротив, отивам назад и после ще ми е още по-трудно да стигна там, където искам. Ако вместо това направя колкото мога днес, дори и да не е всичко, което бих искала, това ми помага да се задържа там, където съм или дори да направя една малка стъпка напред.

Вашите три задължителни елемента от здравословния начин на живот са?

Движение, природа и сън. Трябва и да се яде, но нали мога да изброя само три. (смее се).

Много често чуваме фразата, че тайната на перфектната фигура се съдържа в уравнението "80% е хранене и 20% спорт“. Съгласна ли сте с това твърдение?

Аз винаги разграничавам визията от функцията. Това, че някой изглежда добре, не означава, че е здрав. За мен здравето е най-важното нещо и както многократно споменах визията е следствие на функцията на тялото. Хората често бъркат „слаб си“ със „здрав си“. Движението е много важно и заслужава повече внимание, отколкото му се отдава. Хората не осъзнават как дори емоционалното състояние е свързано със стойката и с моделите ни на движение. Така че, аз не бих следвала принципа 80/20. Храненето и движението са важни, но едното не замества другото.

Автор сте на няколко изключително вдъхновяващи и полезни книги, в които разкривате различни техники и начини да постигнем прекрасна визия без глад и без да измъчваме тялото си. Работите ли върху нова книга и каква ще бъде нейната тема, ако не е тайна?

Разбира се! Пиша нова книга, която няма нищо общо със здравословното хранене и тренировките. Тя е от тези книги, които не пишеш с ума, а с душата си. Когато я завърша, хората ще видят една друга моя страна, която досега не познават.

Споделяте, че за вас залата е като мини репетиция на живота, защото там хората могат да променят отношението към себе си, а това им помага и в други сфери от живота като професия и семейство. Кои са тези ценни качества, които се усвояват в залата и бихте ли ни споделили някоя вдъхновяваща история за човек, който е променил изцяло живота си, благодарение на тренировките при вас? Вярвам, че през годините сте наблюдавали много такива примери.

В залата можеш да преживееш всяка една емоция – надежда, разочарование, страх, увереност, провал, триумф. Тренировките те учат на търпение. Всяка една тренировка е стимул за тялото да се промени. Първоначално тези промени не са видими – те се случват в самия организъм. Трябва постоянство и упоритост, за да се натрупат тези следови ефекти и да се проявят като визуални или като подобрени физически възможности. Аз винаги правя паралел между тренировките и живота. Това търпение и постоянство важат и в живота. Това, в което влагаме енергията си ежедневно, невинаги дава мигновен резултат. Понякога трябват месеци или дори години. Необходима е осъзнатостта, че всяко твое действие е сигнал за живота ти. Нещо като леко побутване в каква посока трябва да се развива. И само търпението и ежедневните усилия, ще те отведат към крайната цел и голямата промяна, към която се стремиш. Има още много неща, които мога да споделя, но от уважение към читателите и времето им, ще се огранича дотук.

По отношение на историите – има много и са толкова различни. Хора, на които винаги им е било втълпявано, че не са спортни натури и никога не са се осмелявали да тренират. Започват на 35-40 г. и преоткриват колко много обичат движението. Започват да правят стойки на ръце, лицеви опори, да вдигат тежести и т. н. Начинът, по който се променя мнението, което имат за себе си. Увереността, че не трябва да позволяват мнението, което другите имат за тях, да диктува действията им. Ако цял живот си вярвал, че не си спортна натура и на 40 г. постигнеш неща, които дори не си вярвал, че твоето тяло може да изпълни, тогава какво друго може да те спре – в която и да е сфера от живота ти?

Жени, които са имали проблем с хранителни разстройства и са прекарали години като затворници на собствените си мисли и чувство на недостатъчност. Благодарение на средата в залата и промяната на фокуса върху това какво могат да правят с тялото си, а не как изглеждат, започват да ценят себе си. Променят възприятието за тялото си и вече не искат да са „по-малко“. Искат да са повече – по-силни, по-атлетични, по-гъвкави и т. н.

Тренировките наистина могат да променят живота ти, защото те ти помагат да върнеш увереността в себе си и да си припомниш, че това, към което се стремиш е възможно. Трябват само постоянство и усилия.

Снимки: личен архив.