С тъга и топли чувства изпращам лятото. Не бързай, лято!... Ще те пазя като огън дълбоко в сърцето си. Като онзи вече поовехтял жълт бански, който прибрах в дъното на скрина за догодина. И поглеждам с надежда ... към есента.
Есен... Образ на жена. Усещане на жена. Като ласка на длан я усещам. Ласка на обичана жена. Защото обичта изпълва докосването с трепет, онзи трепет на листото по дървото, което се кани да потрепери, защото знае, че ще му стане студено от полъха на вятъра. Но все още топлината е присъстваща навсякъде. Както обичта е преобразила всеки един дъх на клетка по тялото на жената в желание – като разтворен лотос. Именно топлината на това желание усещам като есен. Като жена. Не толкова млада, но толкова хубава и топла!. Топла като чувство. Чувство, което ме обгръща и ме приютява. Онова сравнение с лотоса е едновременно отвореното желание да прегръща обичаната женска длан и приютяването в тази прегръдка. Сега аз самата ставам есен. И се усмихвам. Усмивката ми е холограма на целия свят. Есента е вътрешен баланс, усъвършенстване и самопознание. Моята усмивка топли всеки един от вас.
Участва в конкурса Есенно настроение в думи
Прочетете още: