Хора с усмивки подръка

Есента... Тъга по изминалото лято или спокойствието, което ни дават пожълтелите листа?

Не ви ли навява по някакъв странен начин едно смътно чувство на тъга и копнеж по летните емоции, синьото море и безсънните нощи под откритото небе? Не ви ли се иска листата да не са пожълтели, да чувате все още песента на птичките рано сутрин? На мен ми се иска...

Като всеки сезон и есента носи своето очарование. Стъпвайки по килими от паднали листа, завити с одеялото вечер на терасата или пък сгушени на дивана с любимия човек... всичко това може да се опише само с една-единствена дума – спокойствие. Неслучайно есента е преди зимата. Подготвя ни за снега, за снежния човек на двора, коледното дръвче и песните покрай новогодишната трапеза. През този сезон имаш време да си починеш от бурното лято, да започнеш като че ли едно ново начало. Пустият и сив град се оживява, хората носят усмивките си подръка, учениците огласят улиците с виковете си... И защо все пак е тази мъничка тъга, която наднича от ъгъла?

Дали защото след цветовете на есента идва сивотата на зимата? Дали тази тъга не е всъщност по отминаващия сезон...

Участва в конкурса Есенно настроение в думи

Прочетете още:

• Есенни ритми
• Женско есенно настроение
• А ти разбираш ли есента?
• Моята малка сладка есен
• Малка есенна история в червено
• Есенна емоция
• Тяхната есен
• Случката с „бедното дете“
• Есенни сестри
• Есенни въпроси
• Да сме по-разбрани, по-сърдечни и позитивни тази есен
• Есента ме прегърна
• Красотата на листопада и красотата отвътре