Семейство

„Коледна песен“

13.12.2010г. / 11 11ч.
Аз жената
„Коледна песен“

Дълго се чудих какво прави един подарък най-хубав измежду всички останали. Дали цената, която е платена за него, дали човекът, който ни го е подарил или поводът, по който сме го получили или подарили? За мен това е подаръкът, който е успял да докосне и промени нещо у нас, дори да не го разберем веднага. Няма значение дали е скъп или ръчно изработен, дали е практичен, или просто нещо красиво, важното е да е от сърце, за да докосне нашето и да ни направи поне мъничко по-добри.

Моят най-хубав Коледен подарък е книга и то не коя да е, а „Коледна песен“ на Чарлс Дикенс. Получих я, когато бях на пет годинки и няма да забравя възхищението, с което ме изпълни. От малка съм заобиколена с книги и по ирония на съдбата съм посветила и кариерата си на тях – следвам книгоиздаване в Софийския университет. Но за мен това остава първата книга, която наистина обикнах.

Няма начин да не помните малките шарени детски книжки с приказките на Уолт Дисни, които бяха толкова разпространени в моето детство. Хартията беше мека и леко грапава, кориците се разпадаха от многократното прелистване и много малко от тези книги доживяха десетия ми рожден ден. Книгите с приказки често бяха на груба хартия, с черно бели или без никакви илюстрации и си признавам, че обичах сама да дорисувам историите по мъртвите им страници.

За това, когато на Бъдни вечер майка ми ми подари „Коледна песен“, първоначално не можах да проумея, че става дума за истинска книга. Твърди лъскави корици, меки гланцирани страници, които скърцат между пръстите, когато ги прелистваш, и миризмата на още незасъхнало мастило. А илюстрациите – имаше цели страници, цели двойни страници с хора, къщи, коледна украса, които по нищо не отстъпваха на картините, които вече бях виждала в художествената галерия. За първи път не исках да рисувам по страниците, нито да пробвам след колко подхвърляния ще се откачи корицата. За мен книгата беше съвършена и не исках да я четем от страх, че може да се повреди.

Разбира се прочетохме историята, всъщност майка ми ми я прочете, а аз не спирах да се любувам на изданието. И защото бях още малка да разбера смисъла на приказката, я прочетохме пак на следващата Коледа и на по-следващата, докато се научих да си чета сама и малко по малко да разбирам посланието.

Продължавам да я препрочитам и сега. Петнадесет години по-късно тя вече е на нощното ми шкафче и броя дните до Коледа, когато ще я отворя и препрочета наново. Това много забавлява майка, защото е сантиментално, а и леко безсмислено – знам книгата почти наизуст, но за мен е начин да си припомня онази моя най-вълшебна Коледа и наистина да почувствам духа на празника.

Повече ме забавлява идеята, че едно наивно детско възхищение определи „Каква ще стана като порасна“, но нали в това е смисълът на най-хубавият подарък – да те докосне и промени, дори да не го разбереш веднага.

* * *

Участва в конкурса Моят най-хубав подарък за Коледа
Сътвореният от нас самите подарък е най-истински
Моите три прекрасни коледни подаръка
Коледното влакче
Вълшебните коледни флумастри
Всичко, което исках се сбъдна
За коледната магия...
До дядо Коледа
На Коледа стават чудеса, но само ако станем по-добри
Коледа е празник, на който да сме заедно
Валеше сняг, имаше подаръци за всички
Коледно щастие
Коледното вълшебство е в семейството
Моята Коледа
Дар от Бога
На Коледа стават чудеса и любовта е едно от тях
Из дневника на Дарина, IV клас
Най-голямата радост за човека е да създаде дом, семейство
Коледното мече от баба
Моето малко чудо Любослав
Да има здраве, щастие, късмет, любов
Да сме по-добри не само в празничните дни
Коледни вълнения
За хората, които няма да украсят коледна елха
Нека всеки потърси доброто у себе си+
Всичко за Коледа

Коментирай