Пловдивската есен

Слънчевият октомврийски следобед е идеалното време за разходка из града. Тръгвам от гребната база. Водата в гребния канал леко се полюшва, опитвайки се да потуши пожара от багри от гората наоколо. Бързам към автобусната спирка. Като всеки стопроцентов пловдивчанин не мога да пропусна задължителната обиколка по центъра. Решавам обаче да сляза на Централна гара и да мина по ул. „Иван Вазов“. Там някак си започваш да усещаш духа на старинен Пловдив. Стигам Градската градина. Алеите й са обсипани с килим от пъстроцветни листа. По пейките са насядали хора, последните слънчеви лъчи се разхождат по косите им. Минавам забързано през Главната улица и се отправям към Стария град. Приглушената есенна светлина му придава почти мистичен оттенък. И сякаш чуваш тропота на коне по тесните калдъръмени улички и улавяш шепота на хора живели тук преди векове.

Почти останала без дъх стигам до Небет тепе. Толкова пъти съм била тук и всеки път като че ли е първи. Сякаш съм на върха на света. Присядам на една скала и оставям погледа ми да се рее над града. Нищо и никой не съществуват освен щастието да съм тук и сега.

Отварям очи.
9 октомври 2011, Лондон

Участва в конкурса Есенно настроение в думи

Прочетете още:

• Есенни стихове
• Тази прекрасница
• Есента в мен
• Есенна мелодия
• Елегия за спомени
• Дюселдорфска есенна носталгия
• Хора с усмивки под ръка
• Есенни ритми
• Женско есенно настроение
• А ти разбираш ли есента?
• Моята малка сладка есен
• Малка есенна история в червено
• Есенна емоция
• Тяхната есен
• Случката с „бедното дете“
• Есенни сестри
• Есенни въпроси
• Да сме по-разбрани, по-сърдечни и позитивни тази есен
• Есента ме прегърна
• Красотата на листопада и красотата отвътре