Чувствам се някак странно. Това лято навърших 30 години и сега забелязвам, че това е променило отношението ми към есента. Преди винаги бях тъжна, че хубавото лято си отива и идва скучната дъждовна есен. Сега се улових че я чакам с нетърпение. Така де, защо да чакам до 1-ви януари, за да отслабна с 5 килограма и да започна да спортувам, като мога да го направя сега и за Коледа да изглеждам чудесно в новата си рокля. А пък и хладните есенни вечери са чудесен повод да се сгушиш в любимия човек, да поглезиш сетивата си с чаша чай или ароматна свещ. Ами неделните сутрини? Събудена от някой забравен слънчев лъч или тихия ромон на есенен дъжд по прозореца.(Именно в една такава дъждовна утрин, докато всички още спят аз решавам да споделя тези мисли с вас.)
Това бе моята есен, приятели. Дали пък не сте разпознали в нея частичка и от вашата?
Участва в конкурса Есенно настроение в думи
Прочетете още: