Свободно време

Есенно утро в големия град

31.10.2011г. / 13 59ч.

Аз жената

Асфалтът беше мокър. Дъждовните капки се удряха в земята, пръсваха се в различни посоки и се сливаха с вадите от небесна вода наоколо. Листата на дърветата, натежали и клюмнали, приличаха на зелени, безформени петна. От време на време вятърът ги разлюляваше и те се отърсваха от тежките капки, сякаш отронваха въздишки. Някъде в клоните цвърчаха врабчета, мокри и омърлушени като сивото небе над тях. Тръскаха перушина, разтваряха човки, скачаха от клон на клон, търсейки малко сушина. И пак недоволно цвърчаха. Дънерите на дърветата, черни и пропити с влага, се открояваха сред листната маса като неподвижни великани сред море от зеленина. В подножието им се събираха мътни локви, върху чиято повърхност тук-там се отваряха неголеми кръгчета – стъпки на небесните капки. Всичко беше мокро и студено – небето със сивите облаци, клюмналата в калта трева, цветята с наведени глави и прилепнали листа, къщите с капещи покриви и потъмнели стени...

Настъпваше поредното есенно утро на поредният делничен ден. Мокрите улици на големия и тъжен град започваха да се изпълват с хора, които бързаха към работното си място и вместо да съзерцават заобикалящата ги есенна картина, нервно прескачаха локвите, бутаха се по тротоарите и мислено нижеха задачите за дългия ден.

Есента се настаняваше трайно в живота на големия град – с минорното си настроение, с пастелния си пейзаж, с влажното си покривало, с натрапчивото очакване за предстоящ студ. И все пак... Сред многото тягостни чувства, които есенната картина внушаваше, се долавяше успокояващото усещане, че нищо не е безвъзвратно загубено и че във всеки следващ момент слънцето може да се появи зад облака, калната пътечка може да отведе до пъстър килим от окапали листа, мократа пръст – да донесе аромат на неподправена природна чистота.

Участва в конкурса Есенно настроение в думи

Прочетете още: