Свободно време

Любовни есенни рими – 17-а част

23.10.2012г. / 10 36ч.

Аз жената

Поглеждам навън през прозореца,
есен златолиста е дошла.
Но в сърцето ми топло е,
макар навън да не е.
Протягам ръка и златен лист
пада в ръката ми.
Шуми и ми разказва
колко път изминал е,
колко много полета
прелетял е самотен той.
В душата ми покой настава
и знам, пак ще дойде пролет,
нов живот ще донесе.
Бленувам за топла прегръдка,
да стопли нощите студени и самотни.
И пак взирам се в пейзажа есенен
умира нещо бавно,
умира нещо в мен.
Но ще чакам да съживи ме някой,
да дари ми своята топлина.
Ще чакам своя гост,
да ме стопли през есента.

Симона Христова

* * *

Влюбена жена

Жена, любовница, любима
една жена на тридесет и пет.
С усмивка топла, нежна,
с поглед устремен към теб.
Ръцете ми прегърнали те страстно
с усмивката на влюбена жена.
Копнеж, стенание, емоции,
страст, разхвърляни легла...
ситни капчици пот –
по горещите тела...
А после тишина... блаженство!
Кратък миг!
Реалност..
Високи токчета тракат по мокър паваж.
Прибират се в ранната утрин
с усмивката на влюбена жена.

Златина Симеонова

* * *

Любов

Пристигнах, когато реката
поглъщаше слънчеви милувки.
Закачих грижи и скука
на мъничка кука
и ги потопих във водата.

Изплюх умората
и се освежих с глътка топлина.
Над повърхността се виеше нежна мекота
и се пречупваше през игривостта
на речни крила.

В отблясъци на тишина
изпивах сладостта, докато се смени
със гласа на звънтежа
и буйния плясък,
връхлитащ отпред и придърпващ ме силно.

А след това, кратко и тихо
изви се водовъртеж
и ме понесе нататък...

* * *

Есенна любов

Момиче без възраст,
заплело коси във петите си –
есенно нежни.
В ухание ново на грозде
и в коприна стопена във въздуха.

Цветя и дихание свежо и жизненост
са сплели венец върху мек абанос.

С косите си гали листата.
Косите й покриват дърветата.
Вълните от вятър
се плискат в мечтите й,
а в очите – блещукат слънца.

Със снежни ръце
посипва роса по зората
и с устни разпуква земята.

Момиче без възраст,
но с много години богато!

* * *

Есен

Влизам
във ранния път
и обръщам слуха си
напред.
Разпилявам се
в полъх на огнени стълбове.
Вкус на горели листа
изтръгва
устата на влажната есен,
а слънчевите крила
шумят
и пращят над главата ми.
Птички пърхат
под жълтия купол
и поклащат шибой.
Омагьосана излизам,
облечена в трева
и покой...