Моята любима дружка Зюмба

Здравейте, обичам конкурсите в сайта. :) Има много интересни истории от живота, които носят позитивни мисли и усмивки. Надявам се все така успешно да се зареждаме с положителни емоции.

Напоследък се замислям за приятелите си все по-често и с все по-голяма любов. Може би, защото повечето се пръснахме и се чуваме само по телефон и скайп, а по -рядко се виждаме. Животът ми протича така, че създавам бързо и добри приятелства, за мое щастие ги запазвам. Хората, които обичам обаче са пръснати из цяла България, а някой са вече и в чужбина. От всеки един период в живота си, училище, студентски години, различни работни места, пазя ценните си приятели, които скоро ще събера, за да споделят един от най-хубавите моменти в живота ми. И наистина, това е моето голямо богатство. Обичта и тяхната вярност са ми помагали в моментите, в които човек не бива да е сам . Бяха до мен, когато скърбях за загубата на близки хора, бяха до мен и ще бъдат до мен в радостите ми. Знам, че Зюмба, Мая, Мими Блу, Мими Колева, Душка, Стеф, Миндо, Дечи, Веселанка ще споделят с мен тревогите, радостите и усмивките ми и занапред, защото аз ги обичам много и те знаят това. Знаят как да ме дразнят и как да ме развеселят . Знаят какво си мисля още преди да го кажа и често търсим съвет един от друг. Днешният ни забързан живот е немислим без приятелите ни. Не мога да си представя как цяла седмица работа, командировки, напрежение, стрес и няма да се съберем в тясната ни квартирка в още по -тясната ни кухня с моите приятели Мая и Стан да изпием по едно и да си кажем някоя смешка.

Има обаче един човек от всички, с който се запознахме, когато бяхме аз на 9 години, тя на 8, малки момичета, живеехме в един блок. Зюмба! С нея сме коренно различни характери с коренно различни съдби. Аз бях по- отраканата, тя по-свитата, аз по- приказливата, тя по-срамежливата. Аз хубава, тя много красива. Мен ме приеха студентка в друг град, тя създаде страхотно семейство. Аз се отдадох на кариерата, тя на семейството. Аз съм в Търново, тя в Плевен. Всяка е щастлива с живота, който има. Въпреки различията в характерите, разстоянието което ни дели, повече от 10 години имам чувството, че тя винаги е до мен, даже когато не е. Общите спомени, които ни топлят и до днес, детските ни игри, момичешките ни трепети, женските ни тайни заздравяват приятелството ни близо 20 години. Гордея се с това и се радвам, че успяхме да го запазим, защото знаете, днес е трудно. Зюмба е един достоен за пример човек. Нито веднъж през тия 20 години не ме е накарала да се съмнявам в приятелството й, нито за миг не съм губила доверието си в нея, нито за миг не съм си представяла, че може да не е част от живота ми. Споделяли сме всичките си празници, тъги и неволи. Споделяли сме всички ония чисто човешки разговори, за съдбите, за любовите ни.
Най любимите ми моменти сега са, когато си отида в Плевен да седнем в тяхната кухня, големият им син Алекс (7 г.) да ми каже: “Надкеее, колко пъти да ти казвам, да не казваш “тъй ли”:), а малката им дъщеря Ясмин (2 г.) да щъка и прави бели покрай нас:) Докато ние споделяме поредното нещо, което ни е развълнувало. Говорим за всичко и винаги има какво да си кажем, нещо смислено, нещо смешно или дори нещо глупаво.
Надявам се и занапред, приятелко мила, да ме приемаш в своята кухня и на чаша ароматно кафенце да си бъбрим за нещата от живота.
Алекс да продължава да ми прави забележка за моето “тъй ли”, а Ясмин, тази малка беладжийка, да порасне и срещне такава добра приятелка, каквато срещнах аз преди близо 20 години. :)

Това е историята на нашето приятелство. Преди време й написах нещо, което изпращам и на вас, едно стихче “Когато днес не сме деца”, посветено на моята любима дружка Зюмба.

* * *

Участва в конкурса Приятел в нужда се познава
Един подарен ден
Атомната бомба и най-добрата ми приятелка Стефи
Рицарят със синия Опел
Моите приятели
С едно име – Александър
Когато всички си тръгват, тя е до мен
Един човек, който за мен е всичко