Лили Спасова: Не спирайте да вярвате в любовта

Лили Спасова е съвременен български автор. Тя пише и проза, и поезия, но признава, че най-често намира себе си, когато пише приказки за деца. Може би защото вътре, в душата си, тя е едно непораснало, усмихнато хлапе, което все още вярва в чудеса.

Последното амплоа, в което Лили се превъплъщава успешно, е ролята й на председател на журито в конкурса „Приказен празник с Pom-Bar“. Детският конкурс, осъществен от „Интерснак България“ и с медийното партньорство на Az-deteto.bg, събра за по-малко от  две седмици над 50 приказки, писани от деца от цяла България. Целта на кампанията, която се провежда за втора поредна година, е да насърчи писането и четенето сред най-малките, както и да възвърне любовта им към книгите. Участниците в конкурса трябваше да изпратят своите приказки, като условията бяха само две – да са до 12-годишна възраст и в творбата им да присъства приказен герой – мечето Pom-Bar.

Финалът на конкурса се състоя на 5 юни, като победител стана 6-годишният Явор Чокоев от Русе. С неговата творба  „Мечето Pom-Bar и ангелските криле“, той стана най-малкият автор на приказки у нас. Ето какво ни разказа Лили Спасова за конкурса и таланта на българските деца, в който никога не сме спирали да вярваме...

Какви бяха критериите, по които оценявахте малките автори на приказки?
Ние не знаехме възрастта на децата, докато четяхме изпратените приказки. Те бяха анонимни за нас, като ги оценявахме по няколко показатели – оригинално мислене, оригиналност на сюжета, цялостно въздействие на творбата над човек, който чете, обвързване на главния герой със сюжета и да има ясно послание към читателя. Така ги оценявахме по точки и на база от всички таблици от членовете на комисията. И в крайна сметка, когато се разкрие накрая възрастта на участниците, се оказа, че единодушно сме избрали един 6-годишен малчуган. Той стана победител с приказката „Мечето Pom-Bar и ангелските криле“. Детенцето е от Русе и се казва Явор Чокоев. Втора награда отиде при Геновева Гочева от Добрич, а на трето място – Александра Алексиева от София. Персонажите в приказките бяха много интересни, просто невероятни, като например Принцеса Ревла (усмихва се). Но най-важното, като че ли в приказките им бе посланието – да бъдем добри. Което за пореден път ни показва колко чисти са детските души и колко отворени са за добро, за чудеса, и вяра в това, че светът може да е по-добър, по-красив, по-истински.

Какво най-силно ви впечатли в приказката на победителя Явор?
Впечатли ме именно това – ясното послание към аудиторията. Да бъдем добри. И затова, че е възможно да се претърпи трансформация, и от много отрицателен герой, какъвто бе в случая Мечо, страшилището на гората, получавайки ласка и внимание, да се осъществи неговата метаморфоза в положителен герой.

Имаше ли сред изпратените приказки някои, които да са заимствани от световните образци в детската литература, да са „откраднали“ по нещичко от тях?
Смея да твърдя, на базата на литературата, която съм чела, а тя е много, че приказките, написани от нашите талантливи български деца, са уникални. Героите в тях са абсолютно нови, всички истории са авторски и писани за първи път. И отново се доказва талантът на нашите деца и какъв голям потенциал носят в себе си.

С оглед на приказките, които сте прочели и оценили в конкурса, може ли да се каже, че децата ни растат грамотни и с въображение? Напук на статистиките, които се опитват да ни убедят в обратното.
О, да! Съвсем скоро четох, че само 20 процента от българското население било четящо. Докато има такива деца и родители, които не ги лишават от контакта с книгата и срещата с приказни герои, смятам, че напук на всичко, децата ни ще бъдат и грамотни, и с още по-голямо въображение. Защото аз вярвам, че всичко това го носим в себе си, но трябва да има подходяща почва, за да може да се развива.

Какви приказки обича вашето дете и какво му четете?
Като беше по-малка, моята дъщеря обичаше приказката за Червената шапчица, но интерпретирана по наш си начин. Сега, понеже е по-голяма, интересни са й например тези приказки от конкурса, които са написани от дечица. Вече направих опит и й четох от тях, приказката на Явор за Мечо. Хареса й! Но най-вече обича приказки за принцеси, за чудеса и българските народни приказки Житената питка и Златното момиче.

Бихте ли я насърчили като порасне, да следва вашия път – да пише, да твори...
Да твори? Разбира се! Аз ще бъда една щастлива и много горда майка, ако детето ми изяви такова желание. И дано да съумея да я подкрепя, защото за мен това е много важно. Когато на срещата, на финала на конкурса, връчвахме наградите, заедно с представителите на „Интерснак България“, точно това силно ме впечатли – подкрепата на децата от страна на семействата  им. Те не гледаха на това като на някаква глупост, „то детето си пише там нещо, измисля си някакви истории“, а напротив помагаха, взимаха участие. Бяха съпричастни с децата си. Поемаха заедно с тях на въображаемите им пътешествия. Когато връчвахме наградите, малкият Явор дори каза, че е измислил машина – Полетатор, и с нея можем да полетим, където си поискаме. И всички полетяхме с него, мислено. Така че, деца, не спирайте да развивате въображението си, не спирайте да творите и да мечтаете, така правите света по-истински!

А вие за какво мечтаете?
Мечтая за свят, който е изпълнен само със светлина от детски очи и усмивки, и изчистен от човешко бездушие, нетолерантност и неразбиране, най-вече  към различните.

Кое е основното предизвикателство, според вас, пред съвременната българка?
Основното предизвикателство пред българската жена и днес, и преди, е може би това, че е поставена в ситуация, в която трябва да е и майка, да бъде и работеща жена, и домакиня, и съпруга, и понякога е изключително трудно за нея да се справи. Но пък, мисля, че тя е доказала, че е силна жена и умее да се справя с предизвикателствата! Доказателство е, че българката е изключителна майка, която цени семейството и обича, и обгрижва децата си достойно.

Какво е вашето послание към читателките на Az-jenata.bg?
Да не се отказват, да не спират да вярват в самия живот, в любовта, все така да обичат децата си и да дават максимално най-доброто от себе си, и в личен, и в професионален план!

***
Не сме най-нещастния народ, според Хорхе Букай
Найджъл Кенеди ще свири с Пловдивската филхармония на 1 септември
Уникална изложба на Елентина Петрова