Възможно ли е сурогатното майчинство у нас?

Наскоро депутатите приеха на първо четене дълго чакания законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, с който се узаконява сурогатното майчинство у нас.

Според него заместващата майка ще може да получава разумните разноски за поддържане на бременността, разходите след раждането, както и финансовото обезпечаване за това, че не работи през този период.

Провокирани от интереса към темата, решихме да попитаме няколко жени на възраст между 25 и 40 години какво е тяхното мнение за сурогатното майчинство и дали то е възможно в България.

Въпросите, които зададохме в анонимна анкета са:

1. Одобрявате ли сурогатното майчинство?
2. Бихте ли станали сурогатна майка, ако да – при какви условия, ако не – защо?
3. Мислите ли, че сурогатното майчинство ще се превърне в „печеливш“ бизнес в България, макар и според закона да не се позволява заплащане на заместващата майка?

В. И., 36 г.:

1. „Принципно одобрявам, защото в живота има всякакви казуси, а науката трябва да се развива и да бъде в помощ на хората. Да износиш дете, което никога няма да е твое – тази практика е съществувала още в древността. Днес просто е модифицирана – дори да не носи твоите гени. Лошото е, че по този начин може да се даде много силен тласък на дискриминация. Знаете, при животните се филтрират и отглеждат чисти родословия, ако сурогатното майчинство влезе в пълна сила според мен е тънка границата кога точно вместо да се борим с болестите, ще започнем да не позволяваме на родители с генетична предразположеност да създават поколение. И лесно може да се вкараме във фантастичен филм на ужасите, когато някой може да е обречен да бъде само сурогатна майка.“

2. „Принципно не, само за много близки хора, които много обичам, за да ги направя щастливи и да сбъдна една мечта.“

3. „Сурогатното майчинство ще стане печеливш бизнес. Според мен е редно да се плаща заплата.
Проблемите ще са от морално естество. Но това е въпрос на бъдеще, към момента, особено в страни като България, където има толкова много изоставени и нежелани деца, не би трябвало да е приоритет.“

И. Л., 38 г.:

1. „По-скоро не. Не съм сигурна доколко законите в България са сигурни и за двете страни. Много близки хора се отмятат и не спазват обещанията, си, договори и договорки се развалят и оспорват. Струва ми се, че е много рисковано и свързано с голям стрес и напрежение.“

2. „Не, не бих станала – заради горните мотиви. Ако една жена не може да има бебе, домовете са препълнени с деца за осиновяване. Ако това не ви харесва – посветете живота си на благородна кауза – пак на такива деца, които са лишени от родителски грижи.“

3. „Да, убедена съм, че ще стане така. Приемането на закона за сурогатното майчинство ще отвори още една вратичка за незаконен бизнес.“

Д. В., 26 г.:

1. „Да. Щом една двойка иска да има дете, трябва да опита всичко.“

2. „Да, бих станала сурогатна майка при следните условия – ако партньорът ми е съгласен, ако „услугата“ е за много близки роднини и ако генетичният материал не е мой и само износвам бебето.“

3. „Не. Все още темата за сурогатното майчинство е твърде спорна и обществото не е готово да го приеме заради недоверчивост и патриархално мислене.“

Прочетете още:

• Секси и модерна мама – възможно ли е?
• Как да сме по-организирани майки
• Кога да оставим детето само у дома?
• Надомна работа по време на майчинство
• Как да забраним на детето, без да казваме „Не“