Детската кухня – за и против

Забелязала съм, че повечето майки изобщо не се замислят преди да вземат това решение. В същото време ще избират блуза поне 10 минути.

Ако попитате майките защо се записват за храна от казан, отговорите варират от “За 2 лв./ден (условно, не знам цените) му взимам 3 яденета – то това си е без пари”, до “Нямам време да готвя” или “Не мога да измислям манджи всеки ден”. За мен тези причини са неприемливи. Всъщност, аз така и не намерих достатъчно основателна причина, за да се запиша и аз за храна от детска кухня.

Няма да ви казвам дали да си храните бебето с храна от казан, само ще ви кажа защо аз не го направих. Причините са няколко – една съществена и 1-2 дребни.

Дребните причини, които са по-скоро следствие от основната:

В детската кухня се ходи в определен час – 12.00 – зиме и лете, в студ и пек. Ако те няма – губиш дажбата. Винаги съм се чудила на майките дето правят невъзможни комбинации с приятелки, баби и т. н., за да успеят. Мен лично, висенето на опашка под час не ме кефи. Бих вложила същите усилия и комбинативна мисъл в готвене на детска храна. Да не говорим, че не винаги тези маневри са приятни и удобни и за децата. Когато имаш бебе не разполагаш с времето си.

Никой не може да ме убеди, че онази храна там с нещо превъзхожда или дори е равна на тази, която ще приготвя аз :)

Голямата причина. Тя е част от цялостната ми философия за отглеждане на деца, в частта за храненето :), а именно:
Когато детето стане на 2 годинки тръгва на ясла. В краен случай – на 3 год. тръгва на детска градина. Там яде храна, сготвена в казан – един за всички – като в казармата. Там нямам никакво влияние върху храната. Единственото, което мога да направя е да осигуря качествена храна по моите разбирания за следобедна закуска (като го вземам от градина) и вечеря.

Когато детето тръгне на училище, обикновено се храни на стол или си носи сандвич. Малко са децата, които се прибират за обяд у дома. Още по-малко са тези, които у дома ги чака нещо сготвено за обяд.

Когато стане студент – храна от казан, комбинирана със сандвичи. Сготвеното е рядкост.

Когато тръгне на работа – храна от казан, сандвичи. Готвено – вечер, евентуално, ако има кой да го сготви.

Първите 2-3 години от живота на детето са тези, в които то има шанс да НЕ яде храна от казан, а повечето майки с лекота отнемат тази привилегия. Това е и времето за формирането на хранителните и вкусови навици на децата. Затова готвех на децата си ново и различно ястие всеки ден, особено в първите 4-5 години.

Помагах си с купени пюрета в частта “Спанак” и частта “Риба”. И при пътуване, естествено.

Храни и навици, от които лишавах децата си съзнателно.
Зрънчо, чипс, снакс, тестени изделия – кифли, банички, кроасани, солети и т. н.

Заради тези храни и мнението ми за детската кухня нямах приятелки сред майките в градинката. Като извадеха нещо такова, аз си хващах хлапето и се махах.

Така и не разбрах начина им на съществуване – цигари, семки и клюки на пейката, а децата в количките набиват от гореизброените залъгалки, само и само да мълчат. После като проходиха децата, към “цигари, семки и клюки” се добави и викането по децата от пейките да не правят това или онова.

Аз заменях тези неща с плодове и зеленчуци. И сега децата ми няма да се сетят, че им се яде нещо такова, но за плодове се сещат и ако няма – надават вой.

Храни, разрешени от време на време, колкото да не е “без хич”.
Желирани бонбони и Кока-Кола (и останалите газирани напитки).
Казват, че хранителния желатин е полезен заради пектина, който съдържа. Не знам.
Газираното избягвам не заради газировката, а заради пълната липса на качества в продукта.

Храни, разрешени винаги и (почти) по всяко време, за ужас на останалия свят.
Шоколад.
Разрешавам на децата си шоколад от преди да навършат 1 годинка. Ползвам шоколад когато децата са болни, особено ако е нещо стомашно и е съпроводено с повръщане и разстройство. Шоколадът действа затягащо на стомахчетата. Пробвала съм този ефект не веднъж и върху възрастните членове на семейството ни. Усвоява се много бързо и обикновено децата не го повръщат обратно, а освен това им доставя енергия. Естествено дозата е по едно блокче на час. Всяко нещо, с което се прекалява – вреди.

У дома винаги има чист млечен шоколад. Противно на очакванията, децата не прекаляват с него. Ако единия ден ядат повече, после с дни не се сещат за него.

Нещо любопитно, прочетено някога някъде:
Как да направим на децата си максимално балансирано меню?
Оставяме децата си сами да го направят и не ги насилваме. Учени и лекари (не в България) са правили експеримент с две групи деца от дом за деца без родители (те са им пред очите непрекъснато).

За децата от група А, диетолозите са съставили “идеалното меню” и са наблюдавали децата – дали им харесва, колко ядат, как се развиват.

Децата от група Б са били оставени да се хранят според предпочитанията си. Предлаган им е избор от видове храни за всяко хранене – закуска, обяд и вечеря.

Накрая се оказало, че децата от група Б са се хранили по-балансирано, отнесено към съответния период от време, от децата от група А.

Този факт ми е чудесен помощник в борбата с бабите, които насилват децата да ядат. :)

www.leeneeann.info/blog